Леон Москона: Паневритмията в Русия през тези трудни години беше една вълнуваща история, която бих могъл да кажа, че е с пролог, с експозиция, с развитие и кулминация. Мога веднага да отговоря на въпроса къде я изиграхме, но това беше резултатът на дълга подготовка през цялата зима, за да я научим.

Когато наближи времето, в началото на март започнахме да обикаляме около Москва, за да търсим подходящи места. Намерихме едно такова около Мичуринец – селце, което сега е част от голяма Москва (толкова бързо се разраства града!). Решихме там да я изиграем на 22 март и да се събираме един или два пъти на седмица най-малко. За да можем обаче да отидем до това място, трябваше да станем сутрин много рано, да вземем първата електричка, да направим няколко смени, за да стигнем в Подмосковието, както го наричаха, сред едни чудесни брезови горички, където да изиграем Паневритмията, без да ни наблюдават. Така че сама по себе си тази подготовка и след това първата Паневритмия беше едно истинско събитие за нас.

Спомням си много ясно следващата Паневритмия: беше на 25 март – неделя (22-ри беше четвъртък). Неделя се случи чудесен ден. Да, но 25-ти е Благовещение. Отидохме отново на нашето място, даже още повече хора се събрахме, вече имахме опит и изиграхме една много интересна, вълнуваща Паневритмия. След като тя свърши някои приятели, които бяха много тясно свързани с православието, казаха: “Днес е Благовещение – нека да отидем и на църква”. И се получи една много непринудена връзка между естествената църква, природния храм, който Паневритмията създава, и храма, създаден от хората. Всичко беше толкова естествено и нямаше съмнение, че е в един много празничен поток – и Паневритмията, и Благовещението. Интересно беше също, че един приятел от ясновидците ми каза: “Леон, нямаш представа какво нещо е Паневритмията! Играем и чувствувам, че цялата земя вибрира”. Такова нещо и аз не бях очаквал – такава сила, такава връзка на Паневритмията с елементите, със стихиите, със Земята, с природата. От друга страна, тя ни направи толкова близки приятели – преживяхме се като истинско духовно семейство, което е в един вълнуващ духовен път.

Ето началото на Паневритмията в Русия: 22 март, завъртяването на кръга с всички естествени и метафизични трудности. И след това 25 март - тази символична връзка на свещения танц с Благовещение. Сякаш от Небето ни благославяха: "Обични славянски народе, иде благата вест за Паневритмията и учението за шестата раса." Защото те са много тясно и органично свързани с Христа - това са две страни на един процес и ние трябва да преминаваме по естествен начин от единия храм в другия. Това беше нашият опит в тия ранни години. 

След това Паневритмията продължи всяка седмица най-малко по един път на същото място. Интересно е да се отбележи, че за всички тези 28 години кръгът на Паневритмията не спря! Създадоха се нови центрове, тя започна да се играе и на други места. Въпреки това остана традицията винаги на 22 март хората да се събират на същото място – символично, защото се направиха постройки и то беше изменено, но остана в същия район, в същата горичка. И понеже всичко е било подготвено в причинното поле от Учителя, от Небето, кръгът се завъртя и не е спирал от тогава. Много от приятелите, които бяха на този първи ден, започнаха да идват и в България – Роза Пронина, Миша Папуш.

Паневритмията беше събитие! Мога да ви разкажа за подготовката още на летния лагер на Седемте Рилски езера, работата с брат Борис, с брат Крум, с Весела Несторова, с други братя и сестри, които по някакъв начин усещаха, че Паневритимията ще отиде в Москва, в Русия. Това беше една много фина духовна работа. Доста мислехме специално с брат Крум и брат Борис какви материали да взема със себе си и се колебаехме дали е достатъчно сигурно. Все пак след молитва, след медитация решихме, че няма опасност и аз заминах с пълен куфар книги на Учителя: “Завета на цветните лъчи на светлината”, лично дадена от брат Борис, големия том “Учителя”, няколко томчета беседи, разбира се книгата за Паневритмията – по нея направихме след това групата, която я изучаваше. 

Но колко се радвам, че въпреки всички трудности кръгът на Паневритмията не спря да се върти. И когато отидох преди две години в Коломенское, какво да видя – играят и пеят, не признават касетофон и записи. Пеят я – просто е вълнуващо! След като свърши танцът, всички се събрахме и отидохме на старото място, където за първи път се видяхме – не точното място, но в същия район. Там се запознах с една приятелка рускиня и тя ми каза: “Колко е хубаво, че идваме да играем Паневритимия! Вие откога я знаете?” Аз й отговарям: “От доста години – повече от 25!” А тя ме пита: “Вие тук, в Русия, играли ли сте Паневритимия?” – “Да, играл съм.” – “Но кой ви е научил?” Казах й: “Ние се научихме.” Тя въобще не знаеше, че аз съм човекът, който я пренесе. Всичко разбира се е от Учителя, а аз бях просто един проводник и то много радостен проводник. Тя обаче настоява: "Но все някой трябва да ви е научил”. Казах й: ” Тя от България дойде.” Жената много се развълнува и изиграхме една много хубава Паневритмия. На същото място направихме точно в 12 часа с тази група една чудна медитация с песни от Учителя: представихме си Паневритмията като един наистина велик духовно-космичен ритъм, който обхваща цяла Русия, цялата Земя. Много вълнуващо беше! Така че Паневритмията в Русия е една голяма история с много части и добре, че сега вече се играе на много места и в доста градове. Да се надяваме, че кръгът непрекъснато ще се разширява и ще включи още повече хора и в Русия, и в другите славянски народи, и навсякъде по света. Тя тепърва ще се разпространява!

Величка: Това е най-хубавата страна на Паневритмията. Тя оказва влияние на всичко, но именно връзката, която създава като космичен танц с енергиите на Вселената, с енергиите на Земята, с позитивно мислещите хора по света е много силна. Когато се играе едновременно на много места, се получава голяма духовна верига. Това е един пръстен, който ни дава много. Именно за него ние искаме да пледираме.

Леон Москона: Не само това. Аз, понеже живея от време на време на Запад, съм играл Паневритмията на много места по света. До известна степен може би това е моята съдба. Аз пренесох Паневритмията и в Англия, във Финхорн. Ръководителят на Финхорн /свещени танци/ ми каза: “Искаме да научим Паневритмията и да я въведем!” Играхме я седем или осем дни всяка сутрин. Но това е друга история, много вълнуваща, която се случи през 1986 година. Така започна да се играе този свещен танц и във Финхорн. В някои други места в Англия също са ме канили за Паневритмия. Често са ми казвали: “Леон, с Паневритмията ще отворим нашия център! Много е подходяща, защото това е един наистина широк, демократичен танц. Той събира хората като приятели.” Ето как със завъртяване на кръга на Паневритмията са се отваряли духовни центрове.

Но да видите колко други вълнуващи моменти! И в Америка по светите места на индианците сме играли Паневритмия. 1988 година бях поканен в Щатите от една приятелка, която участваше в мистичната школа на Джийн Хюстън – много дълбоко мистичен човек. Тя ме покани да изнеса Мандала-медитация и Паневритмия на различни места в Съединените Щати, с които са свързани участниците в тази мистична школа. Така се случи, че имахме семинари в четирите краища на Америка – в Калифорния южно над Лос Анджелис, след това в Свещените планини, долу на източния бряг и горе до един голям град. Съдбата ни водеше по места, осветени от самите американски индианци – те са много красиви и там организаторите счетоха за целесъобразно да организират Паневритмията. За всяко едно от тях мога да ви разкажа интересни неща, но засега ще отбележа само два-три момента.

Много вълнуващо събитие стана през 1987 година в Гластънбъри – това е свещено място за Англия с голяма духовна традиция. Там се честваше един духовен празник: Charmonic Convergense. Тръгнал е от Америка, от американските индианци, от културата на маите. Според нея преди 7-8 века посветените маи са предсказали, че на 17 август 1987 година ще завърши един грандиозен цикъл от еволюцията на човечеството, състоящ се от повече от от 24 хиляди години, и ще започне нов цикъл от също толкова хиляди години. И в литературата, която се разпространи, се казваше: поканени са 144 хиляди от цялата земя да изиграят един свещен танц, който да ознаменува началото на тази нова епоха. Ние се събрахме в Гластънбъри (аз не знаех тогава даже и добре английски!) представители на повече от пет континента заедно с Дейвид Лоримър, със сър Джордж Травелиан, С Роберт Кун и други. Точно в уречения час решихме да отбележим момента с Мандала-медитация, която е връзка с с всички духовни традиции, и след това да изгираем Паневритмията. Изпълнихме я до 16-то упражнение, защото нямаше друга възможност - бяхме 72 човека и само 5-6 от тях знаеха Паневритмия. Но пък 16-то упражнение е "Изгрява слънцето" - Космичното Слънце на Новата Епоха. И беше толкова вълнуващо, че след свещения танц всички се събрахме и сър Джордж Травелиан (тогава беше минал възрастта 80 години), много въодушевен, възбуден, каза: "Много пъти съм танцувал в своя живот, но за първи път танцувах за Господа!". Тези думи бяха много символични за всички нас. Ето едно вълнуващо събитие! В Гластънбъри, духовното сърце на Англия, с представители на пет континента, се завъртя кръгът на Паневритмията и отбеляза Новата Епоха, пророкувана от посветените на маите векове преди това в техния календар! Силен момент наистина!!!

И тъй, в Северна Калифорния сме на много свещени индиански места. Събра се група, която е мистична школа, свързана с духовната традиция на Лама Анагарика Говинда и други. Както знаете, Калифорния е Мека за най-различни традиции. Още от вечерта те започват един ритуал с танци, с който посрещат пълнолунието през август, както е според индианската традиция, и танцуват през цялата нощ. На сутринта ще посрещаме изгрева и след това ще изиграем Паневритмията. Разбира се, аз се включих в техния ритуал вечерта. Когато започнахме, преживях особено вълнение – почувствах, че правя връзка с праотците на американските индианци. Нямате представа каква топлота, каква връзка с тях се получи! Усетих тяхната любов към Земята, към природата, към цялата Слънчева система, към Космоса. Това е известно, но аз го усетих там, на това свято за тях и толкова фино място, чрез връзка със самите индианци. Почувствах тяхното свещено отношение към Земята като към Майката Земя и тяхната голяна грижа и вълнение какво ще стане с нея сега, защото цивилизацията я разрушава. 

Не следващия ден, когато започнахме да играем Паневритмия, повярвайте ми, усетих тяхното присъствие отново. То беше в атмосферата, то беше в радостта на хората, които танцуват, и в тяхното естествено преминаване от индианските танци през нощта към кръга на Паневритмията и влизането в този велик духовно-космичен ритъм. Преживях тогава, съвсем откровено казано, велика радост от Паневритмията! Велика радост, защото в известен смисъл духовете на тези праотци най-сетне се успокоиха. Земята има бъдеще – бъдещето е в Паневритмията, бъдещето е, най-малкото, в този тип танци. Те почуствуваха, че са предали по някакъв начин мистичната “щафета” от тези първи вибрации на свещената земя в девственост, в чистота до това ново освещаване, облагородяване, просветляване на Земята чрез Паневритмията. Толкова е дълбоко, толкова е интересно! 

За още една вълнуваща среща ще ви разкажа долу, на юг в град Охайо, където е центърът на КришнаМурти. Там също има свещена планина на американските индианци. Отиваме една малка група и аз ще показвам Паневритмията. Много се развълнувах! Тук трябваше да направя едно изключение: изиграхме сутринта първата част два пъти, след обяд толкова се въодушевихме, че още веднъж я изиграхме цялата, за да я запишат на видеокасета, а после ме накараха (аз бях със свито сърце!) даже част от Паневритмията да изиграем и вечерта. Но аз направих това само при условие, че сутринта на изгрев слънце ще я изиграем на същото място. Така че общо пет пъти изиграхме цялата Паневритмия на един свещен връх в местността и отделно посрещнахме изгрева. Попитах ръководителката на групата: “Хубаво, интерес към Паневритмията има, но защо пък чак толкова?” А тя ми каза: “Леон, ние търсехме нещо, което да ни сплоти, да ни направи приятели, да ни направи една група, един колектив. И медитирахме, и много други неща опитвахме, но сега разбрах: Паневритмията е ключът към колективния дух!” Много се развълнувах, защото точно това е истината: Паневритмията оформя духовната общност. 

Още един разказ съвсем накратко ще маркирам. Отивам около Вашингтон, по-точно във Филаделфия в един мистичен център, за да изнеса семинар за Паневритмията за два дни – аз обикновено включвах с нея и Мандала-медитация, чрез която се прави връзка с различните духовни традиции. Сутринта се събрахме и изиграхме Паневритмията. Толкова се зарадваха всички, толкова се въодушевиха!

Ръководителката на духовния център ми каза: “Леон, да ти разкрия истината: тук днес участвуваха в срещата представители най-малко на пет различни мистични школи - една на Джийн Хюстън, друга кабалистична и т.н. Непрекъснато спорим помежду си. Трябваше ни нещо, което да ни сплоти, да забравим всички дискусии. Хората са много напреднали духовно, но се сблъскват различни концепции, идеологии за света и не могат да се разберат. Нямаш представа как точно Паневритмията ни събра заедно, обедини всички тези предстватели на различните школи и всеки един от тях беше изключително радостен, защото най-сетне почуства другия като жива душа, почувства кръга на Паневритмията като кръг от живи души"!

В този смисъл не е толкова важно към каква духовна традиция принадлежим, а да се свържем с другите приятели на ниво души, да се свържем с природата, със Земята, с Космоса. От това по-свещено няма! Още веднъж, повярвайте ми, разбрах тогава каква мистерия е Паневритмията: как тя е ключът не само към връзка с природата, а и към преодоляване на всички идеологически и други различия, към интеграция на религиите. Няма пречка човек да бъде християнин, будист, кабалист и в същото време да бъде дете на природата, на Слънчевия Логос, на Божествената Майка, на Живия Господ!

Във Финхорн, за който споменах, ние с една моя приятелка живеехме в центъра, който беше от каравани – Караван Парк. Но за Паневритмията една възрастна жена на 80 и повече години всяка сутрин идваше да ни вземе с кола и да ни заведе до “Клюни” – хотел, който беше част от Финхорн и до който играехме Паневритмия. Казваше се Барбара Даси Томпсън – толкова фин човек беше! Сприятелихме се и я попитахме: “Барбра, ти си възрастен човек, защо всяка сутрин ставаш рано, идваш с колата, взимаш ни, водиш ни? Ще помолим някой друг.” Тя казва: “О, не. Аз идвам заради Паневритмията. Да знаете само колко ми помага! Тя просто ми влива жива сила, здраве, енергия”. В този смисъл тя получаваше много повече енергия, отколкото ставането рано и возенето й отнемаха. Паневритмията беше едно обновление за нея. 

Така че вижте какви интересни случаи, какви поразителни примери. Затова наистина много пъти, когато хората играят Паневритмия, преживяват нещо изключително. Дори когато не са запознати с нея, с Учението на Учителя, те моментално правят връзка с природата, с другите приятели на ниво души и целият Космос за тях се одухотворява. 

Бих искал да споделя с вас още едно много вълнуващо събитие, свързано с Паневритмията. 1990 година приятели от Северна Ирландия ме поканиха да им покажа този свещен танц. И не само това – те искаха да я научат толкова добре, че да могат да я показват на другите. Казах им: “Приятели, за тази цел ни трябва най-малко една седмица”. Направихме деветдневна школа – само Паневритмия от сутрин до вечер, но така че който има желание, да я научи до степен да я показва на другите приятели. Участваха две групи – една от Северна Ирландия, от местното население, и другата – от Дъблин, Южна Ирландия, която е съвсем друга страна, но там няма граници. Така се събрахме представители и на двете Ирландии. Играхме и беше много интересно, много вълнуващо. Повечето от участниците, след като завършихме, казваха: “Леон, тези дни са едни от най-щастливите в живота ни!” И наистина беше така – свързани заедно 9 дни, изцяло потопени в мистерията на свещения танц. За толкова малко време (въпреки всичко ние успяхме да научим само първата част) трябваше много богато да се представи Паневритмията: да се играе на различни места, да се показват детайли на отделни упражнения. Беше една деветдневна школа, която ни потопи напълно в Паневритмията. Живеехме с мисълта само за нея! 

Накрая решихме да завършим с Паневритмия точно в 12 часа на един от хълмовете в тази местност, който се счита за историческа забележителност. На това място е имало кралски постройки, съответният владетел е държал заложници от противниците, с които е воювал, когато ги плени. Много интересно място – решихме там да играем. Точно по това време в Ливан имаше двама заложници – единият англичанин, другият от Северна Ирландия. Затова, когато отидохме там, аз казах на другите: “Приятели, нека да направим и една молитва, за да може заложниците да бъдат освободени. Нали играем на този хълм!”. Точно в 12 часа по Гринуич започнахме с молитви, с формули от Учителя: за ученика, “Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина – да бъде благословено името му”, защото след това щяхме да завършим: “Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца”. Направихме и една малка, тайна молитва за заложниците и след това изиграхме Паневритмията. Беше хубаво, беше радостно! Това беше краят на цялата деветдневна Паневритмична школа. На следващия ден се прибрахме в Дъблин и купихме вестник. Огромни заглавия: “Един от заложниците освободен!” Този, който е от Северна Ирландия. Беше голяма история! 

Имаше и други много силни моменти: по време на разговорите ние споделяхме: “Най-сетне Северна и Южна Ирландия да се съберат заедно – дано и мирът дойде”. Не знам дали ще повярвате, обаче от този месец (всичко това може да се проследи исторически – може би не от този ден, но от този месец), в който беше курсът по Паневритмия, започна мирният процес в Северна Ирландия. Все още има проблеми, има трудности, но този процес започна с Паневритимията, най-малкото съвпадна, но нали всичко е от Небето! А знаете ли кой е най-трудният ден в Северна Ирландия? Най-трудният ден е 12 юли. Най-големите драми, най-големите конфронтации стават на 12 юли. Дори президентката на Южна Ирландия за този ден беше поканила деца от Северна Ирландия – искаше нещо да направи, за да се смекчат нещата. Повярвайте ми, сигурен съм – още може би не е дошло времето, но продължавам да мисля с убеденост за това: ако на 12 юли, Деня на Учителя, съзнателно се организира един голям Паневритмичен кръг с представители на двете Ирландии, може би ще се промени колелото на историята и за този район, за да се отвори една нова страница. Давам този пример само като илюстрация за силата и величието на Паневритмията.