Новите Рилски Мистерии
Подготовката за Рилския Събор
За Новите Рилски Мистерии
Завъртяване Колелото на Делото
Участниците
Участниците
Едно незабравимо духовно пътуване
Жанет Христова
Съборът на Рила – едно незабравимо духовно пътуване, един искрен полет на съзнанието към светлината, към безкрайността на Битието. Неговият извор е чистата любов към всички живи същества и предана грижа за Земята. Всеки ден е неповторимо Божествено творчество. Всеки ден е новораждане във великата Истина за Бога, Космоса, човека.
Изкачваме се смълчано нагоре към хижата, а може би незнайно къде. Пътека, дървета, птици, цветя – всичко е толкова ярко и силно. Опитвам се да не мисля. Усещам. Тихо е в мен. Разтварям душата си като дете, без да искам, без да търся, без да очаквам. Само светла радост пее в този ден.
Вечерта имаме малка беседа – нашият стремеж на Рила. Подготвяме се. Сякаш сме в преддверието на велико тайнство и оглеждаме дали всичко е готово преди да преминем моста.
Ден първи
Тръгваме към близкото хълмче, за да посрещнем първия лъч на Слънцето. Толкова е вълнуващо и някак тревожно – навлизаме в нещо непознато, за което само сме говорили и мечтали. Опитвам се да се свържа с идеите за Духовно-космичното Слънце. Една малка група очаква своя най-близък, най-скъп приятел. Слънцето изгрява бавно, спокойно, величествено. Светлите същества, които живеят на него, ни прегръщат със своята топлина. Небосводът е чист и ясен. Само няколко малки облачета загатват за драматичния път, който ще изминем тези дни.
Докато вървим по билото към Петото езеро, започвам все повече и повече да се вълнувам. Виждам познатите места, припомням си предишни приключения. Изведнъж ме обзема неописуема радост – отново съм у дома, в планината, отново съм в своя роден дом, сякаш досега съм била в изгнание. Винаги съм имала някакво странно усещане, че човешкият порядък ми е чужд, че не съм от този свят. Мисля, че наистина ще бъда в своя дом, когато се завърна горе, в духовните светове, но дано дотогава да изпълня задачата, за която към дошла на Земята. По-късно Леон казва, че човек се чувствува по този начин, защото се свързва с Божественото в себе си, със своята истинска същност.
Играем Паневритмия там, където се събират хиляди хора, и имам усещането, че Учителя е над нас, че танцуваме в неговата аура.
Вечерта Леон изнася изключително интересна лекция за Светата Троица спрямо Второто Пришествие. Може би сме едни от първите, които я свързват с новия Божествен импулс, слизащ на Земята сега, и благодаря на Бога, че съм един от тези щастливци.
Ден вториИзгревът е неописуем. Цялото небе е обсипано с облаци в какви ли не причудливи форми, обагрени в какви ли не цветове. Духа лек ветрец и картината е невероятно динамична. Изведнъж изниква Небесният Йерусалим, целият в червено, обграден от светла жълта ивица, а от центъра му лъчезари светлина във всички посоки. Небето бързо се променя и пред очите ни се създава Обетованата Земя, цялата в огнени пламъци – Земята, в която ще живее новото Богочовечество в хармония и мир. Сякаш присъстваме на Сътворението на Новото Небе и Новата Земя от Живия Господ, както е обещал: “Ето, всичко ново творя”.
Когато започва Паневритмията, над нас са се скупчили мрачни облаци. Но в мига, в който зазвучава “Изгрява Слънцето”, то наистина ни озарява със светлината си и стопля душите ни.
След този вълнуващ танц се отправяме към Четвъртото езеро – най-мистичното, в мълчание, концентрация и молитва. Още с първите стъпки към езерото нещо в мен се преобръща. Не мога да продължа. Влизам в храма. Изпълвам се с трепет, сякаш извършвам свещенодействие. Изоставам и съзирам приятелите в далечината – Леон отпред, а групата в редичка след него. Тогава виждам Леон като истински посветен, който води своите ученици към Свещената планина. Това силно ме развълнува. И изтичвам напред, за да не изпусна някой урок. Пред мен се изправят величествени, горди, непристъпни скалите над езерото. Преживявам каменните статуи на Харамията като Будите и Бодисатвите в Червения храм от книгата на Говинда. След това те преминават в образи на християнските светии. Сякаш наистина могат да оживеят, ако вътрешният взор на човека е достатъчно дълбок. Леон свързва езерото с великото огледало на съзнанието от Будизма, в което се отразява цялото Битие. Като че ли съм в Хималаите, пред мен е свещеният връх Кайлас и езерото Манасаровар – символ на най-висшата Сахасрара чакра. Аз съм в светилището на живата природа, чийто стенописи са фигурите в скалите. Това е живият Храм на Бога, който обединява Будизъм, Християнство, всички духовни традиции, защото идват от един извор и водят по различни пътища отново до него. Куполът му достига Престола на Господа, който освещава всичко в Творението.
Вечерта споделяме своите преживявания. Това ни сближава, хармонизира и сплотява групата, превръщаме се в истинско духовно семейство, в жив творчески организъм. Всички са преживели мистерията на този ден различно, съобразно своя вътрешен мир. Изрисуваме заедно невъобразимо богата духовна картина. Така усещанията на другия стават наши собствени усещания – нали всички същества са едно неделимо цяло.
Ден трети
Небето е окъпано в жива Светлина. Съзирам отново Светия град, но този път сме вътре в самия него. Крепостните му стени обграждат цялата Земя. Пред нас е реката за живот вечен във всичките цветове на дъгата.
В медитацията Леон ни свързва с Космичния Христос. В пространството над нас огромен бял облак приближава, разделен като че ли са две крила – символът на Светия Дух. В горната си част целият е озарен от силна, ярка светлина – ето Христос. Сякаш видението на Свети Йоан от Откровението оживява и виждам – с неописуема сила и мощ идва Синът Божи, слизащ от Небето на облак – изявяващ се чрез Светия Дух. Тогава лявата половина от картината се превръща в онези светии, ангели, светли същества, които протягат ръце към Космичния Христос, към Светлината на света и въздават хвала и слава. Това преживяване е изключително мощно.
Играем Паневритмия на една много мистична полянка, от която се вижда храмът на Четвъртото езеро. Още с първите упражнения имам чувството, че се движим по спирала и с всеки кръг на свещения танц се издигаме все по-нагоре и по-нагоре към висшите светове.
След нея споделяме своите преживявания. Цялото небе е забулено в облаци. Само над нас се очертава светъл кръг синьо небе и Слънцето ни изпраща своето благословение. Като че ли с Паневритмията сме направили пробив в пространството. Леон разказва своето видение за цялата местност като Свещен Граал с Божествените Учители над нас. Те са гледали нашия танц – колко е вълнуващо, колко е радостно. Учителите са с нас тук и сега – това е безценен миг в нашия живот.
По-късно седим в мълчание и съзерцаваме отдалеч вътрешния Близнак. Виждам в очертанията на скалите образа на Орфей – млад човек, с дълга до раменете коса, вързана с кърпа, седнал, свири на някакъв старинен инструмент, подобен на дълга флейта. Погледът ми се измества нагоре и съзирам Учителя Беинса Дуно в профил със сериозен, замислен, изпълнен с дълбока мъдрост и любов поглед, който прониква цялата Вселена. А между тези два величествени образа изведнъж се очертава Мойсей с изпито лице и дълга брада, гледа строго право в нас като истински древен пророк.
Ден четвъртиИзгревът е невероятно богат. Първо се свързвам с Божествената Майка. Имам усещането, че сме пред жив олтар, пред който се извършва Богослужение, Божествена литургия в тайнство и свещенодействие. Светлината и любовта, които се излъчват от олтара, заливат цялата Земя.
С огромна сила изниква Слънцето над облаците. Разпознавам в него Космичния Христос. Цялото пространство оживява, цялата Земя, всичко се превръща в океан от жива Светлина. Няма друго освен светлина.
Когато Ранди запява накрая на медитацията, усещам много ярко всяка тревичка, всяко цвете, птиците, хората като живи светли същества, като Божествени деца, които посрещат с огромна радост своя велик баща Слънцето. Цялата природа се вълнува и трепти в очакване на новия Божествен ден. Преживявам всички царства на живота като малки деца, обичани еднакво и абсолютно равни пред Живия Господ.
Паневритмията е на едно ново, много магнетично местенце. Играя “Запознаване” с Роси и изведнъж се усещам много леко, ефирно, сякаш съм в безтегловност и не стъпвам по земята. В “Изгрява Слънцето” при последното прибиране на ръцете пред вътрешния ми взор изниква Небесният Йерусалим, както го видях на изгрева, обагрен в червена светлина. Обхващам го с ръце, прегръщам го и Светият град като че ли влиза, разтваря се в душата ми. При “Дишане” се усещам като огромно светло същество, съвсем прозрачно. Аз съм в Космоса сред тъмносиня, вибрираща светлина. Пред мен е цялата Земя, която обгръщам с ръце, изпълнена с любов. Докато танцуваме виждам над нас огромен бял облак във формата на кон и бяла фигура върху него. Сякаш оживява видението на Свети Йоан от Апокалипсиса на Космичния Христос – Конникът на белия кон, който идва да победи света.
Вечерта изпращаме Карл и Ранди. Тъжно ми е. Толкова малко време бяхме заедно, а имам чувството, че ги познавам от години. Песента на Ранди към душата на всеки един от нас цялата е изтъкана от любов и нежност. Усещам я, когато пее на мен, но не мога да отворя очите си. Песента ме плени. Страшно съм развълнувана и от думите на Карл за единството на душите в Бога. Това е истинско откровение. Мисля си за целия свят, потънал в омраза, лъжа, егоцентризъм. Колко по-различен би бил той, ако имаме малко по-добро отношение един към друг. Спомням си думите на Достоевски: “Учители и бащи, питам какво е адът? Настоявам, че това е страданието от невъзможността да обичаш.” Само любовта може да спаси света.
Ден петиДенят е посветен на Мировата Женственост и е изцяло изтъкан, пропит от нейните вибрации.
Изгревът е изключително нежен и фин. Пространството се изпълва с Божествена любов и лека светлина, която се разлива навсякъде и обхваща в прегръдките си цялата Земя.
Паневритмията също е много тайнствена, много мистична. Мъглите, облаците, цялата природа сякаш танцува заедно с нас. Преживявам Слънцето и Земята като живи същества, които общуват помежду си, обменяйки своите енергии. Като че ли си говорят, а ние сме техни проводници, медиатори. Свързвайки се с тях, групата приема чрез движенията на Паневритмията вибрациите им и ги предава. Една истинска мистерия.
След това виждам цялата Земя в открития Космос, обградена като пръстен от живи души в бели дрехи. Всички са хванати за ръце. И започва Паневритмията на цялото човечество. Това е избраният народ, пеещ новата песен на 144 хиляди посветени. Разбирам – който влезе в този грандиозен кръг, ще стане част от великата верига на Новото Човечество, на шестата раса. Но трябва да се хване за ръце с другите – да преодолее своя егоцентризъм и да излезе от илюзията за Аза, превръщайки се в органична част от неделимото цяло.Ден шести
Денят на Учителя – какъв велик празникИзгревът е истински “братски” изгрев, много тържествен и силен. Когато Леон чете за Любовта, Мъдростта и Истината, Учителя сякаш е над нас, сякаш ни е обгърнал в своята аура.
Преди Паневритмията Леон ни дава няколко изключително ценни напътствия за духовния смисъл на упражненията, ключа към всяко едно от тях. Докато играем, усещам енергията, която протича в мен и по кръга, както той ни разкри. Тази Паневритмия е истинска небесна школа.
На изворчето “Ръцете, които дават” имаме много интересен разговор. Петър споделя, че е много важно да знаем какво ни казват и ни дават Божествените Учители сега, в този момент. И именно това Леон прави като новата духовна вълна, която Учителя е предрекъл в 1939 година, че ще дойде и ще разкрие езотеричните дълбочини в неговото учение. Осмислям по нов начин същността, ролята на нашата малка група и благодаря на Бога от цялото си сърце, защото той наистина дава и дава преизобилно.
Продължаваме нагоре към палатката на Учителя. Думите на Леон ме преизпълват и песента избликва от дълбочината на сърцето ми. Мисля, че не съм я чувала, а я знам. Той е тук – този най-чист и свят образ за мен. Сякаш виждам палатката, Учителя, аз съм в нозете му, душата ми пее, той нежно се усмихва, говори без думи. Такова преживяване никога не съм имала. Такава любов никога не съм изпитвала.
На Молитвения връх имам усещането, че сме на Източната Мирова Порта в Светия град. Приемам с цялото си сърце и с всичкия си ум свидетелствата към Духа на Истината. Та това е всичко, което желая. Моята любов е моят подпис.
Вечерта в медитацията преживявам Заповедта на Учителя като ключ към Пентаграма. За да изгради себе си – своя дом като храм, трябва да заискрят в душата на човека лъчите на добродетелите – да стъпи здраво върху доброто в себе си, да оценява всичко справедливо, любовта да краси отношенията му с другите, мъдростта да го води във всичките му дела към целта – истината. Това е същността на пътя на ученика. Но за да влезе в тази велика школа на живота, той трябва да излезе от външния кръг – като възлюби Истината и пожелае с цялото си сърце да върви към съвършенство. И когато съгради храма на своята душа, може да тръгне по Пътя на Посветения, да влезе в центъра на Пентаграма, в мистерията на Живия Господ и да го познае.
Ден седмиНе посрещаме изгрева. Вчерашният велик ден трябва да притихне в нас, за да се отправим към нови духовни върхове.
Паневритмията е много приятелска и хармонична. Играя “Запознаване” с Бърни, гледам и не вярвам на очите си – с мен танцува истински ангел. Сякаш цялото й същество е изтъкано от любов, която струи от нея, излива се към всичко живо и се разтваря в безкрайността.
На връщане завалява приятен, пречистващ дъжд-благословение. Трябва да се подготвим за велики мистерии.
Вечерта на медитацията в хижата при песента “Вехади” виждам пред себе си тунел и влизам. Изпълнен е със светлина, но някак сива, мъглива, като че ли гледам през воал. Вървя и изведнъж над мен изниква процеп, през който лъчи истинска ярка, жива светлина. Искам да изляза, но не зная как. Мисля си, че трябва да премахна съзнанието за тялото си, да изляза от него като се концентрирам в себе си и се превърна в чисто съзнание, което се слива със светлината и преминава отвъд. Но не успявам. Тогава осъзнавам, че тези образи са илюзия, която човек сам създава и вярата му в тях го държи пленен. Осъзнавам, че всичко е светлина, всичко е съзнание. Моят затвор изчезва и се сливам с безпределното.
На първата ни среща в София след нашето завръщане преживявам тази песен “Вехади” по съвсем различен начин – като волята на Живия Господ, като новия импулс, който сега слиза да пресътвори света. Бог решава да промени Творението, казва: “Начало” и тази воля, този импулс потича надолу, преминавайки през цялото Битие с неописуема сила и мощ, преобразявайки всичко. Мисля, че това преживяване е свързано с последния ден на Рила, когато от Небето дадоха знак, че можем да станем проводници на тази светлина, която да залее цялата Земя.
Ден осмиИзгревът е вълнуващ. Леон ни свърза с Божествените Учители. Докосвам се в душата си със свещен трепет до неповторимото духовно богатство на всеки един от тях.
Леон отново ни дава напътствия преди Паневритмията, но с нов аспект. Имам усещането, че възлизаме към по-високи светове, че влизаме в ангелския свят. Всичко е толкова нежно, хармонично, природата цяла оживява. Може би това е Райската градина или пътят към нея, едно докосване до Първото възкресение. Усещам силно енергиите в себе си. Петър, с когото играя, казва, че ръцете ми парят, сякаш ще го изгоря и не може да отлепи своите ръце.
Ден деветиЗа този ден малко неща могат да се изразят с думи, защото сцената не е на Земята.
Последният ни изгрев. Съвсем е същият като първия, само небето е ясно, кристално чисто. Слънцето се издига величествено над хоризонта. Нашата малка групичка е кацнала като ято птици на белите скали. Леон ни свързва с Второто Пришествие на Божествените Учители. Имам усещането, че сме на една от Портите в Небесния Йерусалим – Южната Мирова Порта, която завършва Мандалата и затваря целия Индо-европейски цикъл. Небесното същество, което ни дарява със своята светлина, любов и топлина, преживявам като Духовно-космично Слънце, което посрещаме и съзерцаваме с трепет и благословение, като Слънчевия Логос, Извора на живота.
Вървим по билото към петото езеро, където първия ден играхме Паневритмия. Леон ни подсеща да се концентрираме и през целия път в мен звучи формулата от изгрева: “Велик е Господ, на когото ние служим, и тази велика сила ще победи”. Преди началото той отново ни дава напътствия – да изнесем този свещен танц като планетарна акция за преображение на Земята и човечеството, като 144 хиляди посветени, които пеят нова песен пред Престола на Живия Господ.
Действието започва. Играя с Леон и съм изключително концентрирана – все пак не е шега да играеш с посветен. Влизаме в медитативно състояние от първия до последния миг. Невероятна хармония. Усещам енергиите как протичат в самата мен, между двойката – сякаш в един и същи миг докосваме земята, в кръга – като че ли сме един жив организъм. Този път Паневритмията е истинско потресение за мен. Всичко е съвършено ново, съвършено различно, сякаш играя този свещен танц за първи път. Преживявам всяко упражнение и всяка песен като откровение – възлизане на цялото човечество до най-високия Божествен свят и работата му за слизане Царството Божие на Земята в новата епоха на Светия Дух. Велика мистерия! Постепенно се издигаме до Бога. Кулминацията е в “Изгрява Слънцето”. Преживявам това упражнение във връзка със Завета на Учителя, като обединяващо три величествени епохи в нашето развитие. Първата му част, когато ръцете се вдигат нагоре, е израстването на човечеството и озарението му от Истината: “да се прослави Бог в Бялото Братство”, втората – слизане и прилагане Божествените закони на Земята – “и да се прославят белите братя в Божията Любов”, а накрая, когато ръцете се прибират навътре – събиране на плодовете, жътвата от тази грандиозна работа. Последните две идеи са семена, които се разгръщат до края на Паневритмията. Сякаш цялото човечество танцува този Божествен танц в аурата на Учителите. Имам усещането, че сме пред Живия Господ, който ни освещава и озарява със светлината на Истината, която преобразява пространството и чрез нас се излъчва към цялата Земя. Сякаш наистина сме част от 144 хиляди посветени около неговия Престол.
За мен тази Паневритмия е истинско посвещение! Тя роди в моята душа и в моя дух един нов живот, една нова светлина! Тя ще ме топли и вдъхновява през всичките ми дни! Стоим, казваме формула след формула и не можем да се откъснем от магията. Нещо велико се беше случило! Нещо, което ще свети във вечността!
Изкачваме се на Шестото езеро и там имаме едно наистина възторжено, въодушевено споделяне. Започвам първа, защото мощта на преживяното е твърде огромна, за да я задържа. Но разбирам, че нямам сили да говоря за това, което стана. То е отвъд пределите на моето ограничено човешко съзнание. То просто е. И благодаря от цялото си сърце, от цялата си душа на Небето и на Леон, че ни разкри необятните дълбочини на Паневритмията, които достигат самия Престол на Бога. Такава всеотдайна любов, мъдрост, светлина не съм срещала у друг човек.
Всички са преживяли, усетили новото измерение, в което влязохме. Накрая ставаме прави и в мига, в който казваме формулата “Слава на Отца и Сина и Светаго Духа”, силен гръм разтърсва пространството. Това е знак сякаш от Престола на Господа. Като че новият Божествен импулс, който сега идва, проби слоевете около Земята и се изля с апокалиптична сила. Няма никакво съмнение – от този момент Колелото на нашата Мисия се завъртя.
Вечерта в медитация съзирам връзката между първия и последния изгрев, които са почти еднакви, както и мястото, на което играхме Паневритмия първия и последния ден. Между тях дните се редят богати, вълнуващи, със своя неповторима красота и величие. Всеки е отделен, различен сам по себе си свят и едновременно с това подготвен и преливащ в останалите. И ден подир ден ние се изкачваме към кулминацията днес. Сякаш Учителите и Божествената Майка са подготвили грижливо всеки ден като част от грандиозен план, който да ни изнесе във висините. Изминали сме величествения път на една духовна спирала и сега отново сме в същата точка, но в много по-високо поле, като че ли сме влезли в нова октава.
Благодарим на Бога, Божествените Учители, Мировата Женственост за всичко, което направиха за нас, и на светлите същества, които ни помагаха. И … слизаме. Ужасно ми е тъжно. Не мога да вървя. Умът се опитва да убеди съзнанието ми, но цялото мое същество го тегли нагоре. Изоставам от групата. Това чисто, свято място е моят дом, в него се отразява душата ми. Къде отивам? В този ограничен изпълнен с омраза и злини свят? Изведнъж разбирам, че истинското посвещение ще дойде, когато мога да бъда в това състояние на съзнанието, но долу, сред цялата болка и нищета. И разбирам, че трябва като смирени апостоли да станем проводници на тази велика светлина, която Бог е приготвил за своите страдащи деца и всички заедно да съградим Храма на Новото Човечество. Тогава се сещам за думите на Екзюпери: “Камъкът няма надежда да бъде нещо друго освен камък. Но като стане част от едно цяло, камъкът се свързва с други камъни и се превръща в храм.”
Мистериите на Рила продължават. Семената, които се посяха там, поникват сега, а бъдещето ще събира техните плодове. Тези думи са само бледа сянка, далечен отзвук на това, което се случи. В крайното не може да се обхване безкрайното, с думи не може да се изрази безмълвието.
Духовен полет
Ива Балашева
Аз ще се опитам сега да опиша само някои от най–впечатляващите преживявания по време на изгревите на Слънцето, на Паневритмиите и медитациите.
Нашата програмата на Рила беше наситена с духовни активности. Дните ни започваха в ранни зори с посрещане на изгрева. Още в неделя, 7 юли, когато сутрешната медитация беше посветена на Новото Небе и на Новата Земя, почувствах всичко около нас наситено с жива духовна субстанция. Преди да се покаже слънчевият диск, огненочервена светлина заля небето и облаците сякаш оформиха кулите и портите на Небесния Йерусалим. Малко по–късно от центъра му – сякаш “от престола на Бога” – се издигна величествено Слънцето. Имах усещането, че Божията благодат се сипе върху нас и истинска топлина се разля по тялото ми.
Следващите три сутрини, след изключително силната и дълбоко мистична лекция на Леон за Светата Троица в светлината на идеите на Второто пришествие (по време на нея бях като прикована на стола, а към края, явно поради недостатъчната ми подготовка, вече почти не можех да възприемам съдържанието на думите, а само някаква обща идея от чутото оставаше в мене), осмислих изгревите по нов начин. Пак виждах символни образи – на Светата Троица (като три яркочервени точки – пролуки в облаците, през които блестеше изгряващото Слънце), на Светия Дух (като перести ефирни нежножълти облачни крила), но вече се опитвах да навляза в мистериите на Второто пришествие и на Посвещението на Духа на Истината, което беше и нашата специална задача.
Четвъртък, 11 юли, не случайно беше посветен на Мировата женственост. Цялата природа в този ден беше като нейна съвършена изява. Сутринта Слънцето, забулено от облаци, изобщо не се показа, а и през цялото време тайнствено около нас се стелеха мъгли. Вдъхновена от всичко изживяно, от мистериите, към които Леон проправи пътя за нас, нашата приятелка Ранди направи незабравима импровизация – същинско материализиране в звук на Мировата женственост. Усещах как трептенията на гласа й разтърсват тялото ми. Спомних си и предната вечер, когато Ранди сякаш улови вибрациите на всяка душа в групата и ги претвори в песен, отправена към всеки от нас. Чувствах се все едно имам температура, сълзи се стичаха по бузите ми и исках от цялото си сърце да запея с нея, но нямаше глас в гърлото ми. Само като мантра стенехме “Амен”.
Плод на цялостната ни работа на Рила и на огромното ни духовно израстване през тези кратки дни бяха изгревите в двата кулминационни дни на семинара – Денят на Учителя и последния понеделник, когато се опитахме да дадем и да получим най – доброто, което е възможно за всеки от нас. Последният изгрев Леон води като Мандала-медитация, призовавайки Божествените Учители и Божията майка. Преживях всички тях като ярка бяла светлина и не можех да откъсна вътрешния си поглед от нея. Вълнението ми беше огромно. Сетих се, че съм чела в книгата “Второто пришествие” от Леон Москона за различния духовен цвят на всеки Учител – огненобял, блестящобял, диамантенобял, прозрачнобял, лъчистобял – и ми се искаше да мога да различа тези нюанси.
Неразделна част от духовната ни дейност по време на събора беше и свещения танц Паневритмия, който ние играхме не само в чудна хармония помежду си, но успяхме да издигнем на планетарно ниво. Още от първия път полетяхме чрез танца и дори приятелите, които почти или изобщо не знаеха стъпките, бяха понесени от този вихър и сякаш телата им сами се движеха в пълно единство с всички останали.
Много интересни идеи получих по време на Паневритмията в сряда, 10 юли, която изиграхме на една новооткрита предния ден от нас полянка до Третото езеро. Още по пътя към нея имахме разговор с Жани за това какво сме постигнали до този момент на Събора и към какво ще се стремим отсега нататък. В него тя сподели какво казал Леон на закуска – че още не сме влезли в духовно действо, което всички така желаехме. Това ми подейства силно мобилизиращо и веднага си спомних срещите ни в София, посветени на подготовката за Рила и думите на Леон, че да прекараме дните си на Планината в чудни приятелски отношения е много добре, но не е достатъчно. Беше необходимо повече да се концентрираме и то не само по време на самите ни дейности, но и по пътя, в хижата и изобщо по всяко време, за да не разпиляваме енергията и духовното присъствие около нас. Обзета от тези мисли стигнах до мястото за Паневритмия. Започнахме танца и аз се опитвах да се съсредоточа върху всеки звук, всяка дума, всяко движение, което изпълнявахме. Чувствах божествената радост и хармония в кръга и се разтварях в тях. Кулминацията на моите преживявания дойде на упражнението “Квадрат” – когато пристъпвахме в четирите мирови посоки и раздалечавахме и прибирахме ръце като в приветствен знак, имах усещането, че отваряме Кардиналните Порти на Небесния Йерусалим, поздравяваме Божествените Учители и Господа в него, а те ни благославят и ни въвеждат в тайнството на всяко от своите посвещения! Тялото ми тръпнеше, множество мисли и чувства се занизаха в главата ми и аз се мъчех да съм колкото ми е възможно по – възприемчива за тях. Още не можех да осмисля случилото се и да благодаря, когато нова благодат се изля от Небето. Чрез мелодията и ритъма на ръченицата в “Колко сме доволни” се свързах с Националния дух – водач и изживях себе си като олицетворение на българска мома в носия, играеща до забрава под омагьосващите звуци на народната музика.
В Деня на Учителя Паневритмията беше особено празнична и тържествена и в същото време силно мистична. Преди да я започнем, се събрахме около Леон и той ни говори за езотеричните измерения на отделните упражнения. Това имаше огромно значение, защото ни даде възможност да разберем свещения космичен танц в неговата мистична дълбочина и запали в нас огъня и стремежа да го изиграем по един нов начин. За първи път усетих и четирите кръга на жива енергия, които пробужда Паневритмията – “вътре в човешкото същество, между партньорите от двойката, в целия кръг от участници и между кръга на Земята и висшите духовни светове на Небето”. При първите десет упражнения и особено по време на “Евера” и на “Мисли” чувствах потока по цялото си тяло като тръпки и иглички. На “Запознаване” започнах да го предавам на Богдан през дясната си ръка и да приемам енергия от него през лявата. Всичко ставаше леко и ефирно и аз силно се вълнувах от новото състояние, до което се докосвах. Едновременно с това усещах себе си като необходим елемент от кръга, а самия кръг на Паневритмията като едно цяло, изтъкано от тънки здрави невидими нишки. И когато дойде упражнението “Стъпка по стъпка” и по–точно моментът, в който се пее “Пътека светла е пред нас”, като че ли се завъртяхме по бяла спирала, водеща плавно нагоре, и сякаш вече не стъпвахме по Земята, а плувахме в пространството около нас и приемахме с благодарност даровете на Божествените Учители – всеки получаваше това, за което беше готов и силно желаеше!
С всеки изминал ден групата израстваше духовно, за да пожъне най – богати плодове в последния понеделник – 15 юли. Още докато вървяхме по билото към Петото езеро, за да изиграем Паневритмията на мястото, където тя се е играе от времето на Учителя, Леон влезе в свещена връзка със Светия Дух, за да получи Неговото Посвещение – истинско благословение от Небето за него и за всички нас. Той не сподели веднага своето видение, а ни събра и ни каза, че има Божествено присъствие и че е добре да продължим похода си в мълчание и в концентрация. Така и стана и скоро всеки по един или друг начин разбра какво е имал предвид Леон. Преживяхме Паневритмията като истинско духовно-космично действо. Чувствах въодушевлението на участниците, енергията, която протичаше през нас, присъствието на Учителите и тяхната подкрепа за Мисията ни и всичко това градираше с всяко следващо упражнение и част на Паневритмията. Връхната й точка за мене беше в “Пентаграм” – представих си всички нас като семена на новата човешка раса и чувствах, че променяме в този момент нещо в съдбата на Земята! Исках това да продължи без край и като че ли и другите желаеха същото, защото Паневритмията свърши, а ние стояхме в кръг, казвахме формули и медитирахме. И тогава получих ново чудно видение – от всяка двойка хванати ръце в кръга излезе лъч бяла светлина и всички заедно образуваха сияен купол над нас, а продълженията им обхванаха цялата Земя!
Много съществена роля за духовната ни работа на Рила имаха медитациите, водени от Леон, и споделянията на нашите преживявания. Още в самото начало на събора – в понеделник, 8 юли, следобед се отправихме в мълчание към Вътрешния Близнак – особено мистично място, приемано за порта към Агарта. Цялата природа наоколо – високите непристъпни скали, в които можеха да се различат хиляди причудливи образи, поклащащите се блестящи и дълбоки води на езерото, мрачните надвесили се над нас облаци – изглеждаше обгърната в тайнственост и вдъхваше страхопочитание. Влязохме в местността като в храм. Седнахме тихо край брега и започнахме нашата медитация в мълчание. Скоро пространството пред вътрешния ми взор започна да изсветлява и през клепачите си усещах лъчите на Слънцето да достигат до нас все едно облаците се бяха разпръснали. Постоях още известно време така, чудейки се дали това реално се случва. Накрая любопитството ми надделя и отворих очи, за да проверя какво става навън, но всичко бе все същото, както преди. Побързах отново да замижа, за да не изпусна нишката, за която сякаш се бях уловила. Леон каза Седемте благословения на Космичния Христос, с Когото беше влязъл във връзка, и те се изляха като манна върху нас. Продължавах да виждам светлината, не усещах тялото си и губех представа за времето. По – късно Ранди запя и струва ми се тогава или малко преди това статичността на картината бе заменена от динамика – видях как върху мене се изсипват два сини лъча като заря, частиците на които се доближаваха все повече до мене и накрая различих, че всъщност са малки цветчета. /Бях забравила този момент, но вечерта по време на кратката медитация в апартамента в хижата се върнах отново към следобеда и го преживях в детайли./ Въодушевлението и благодарността ми за всичко, което се случи, бяха огромни.
Денят на Учителя остана запечатан в нашето съзнание не само с посрещането на изгрева и с Паневритмията, но и с върховния момент на обет пред Господа, който всеки от нас даде вътре в себе си, че ще върви неизменно в Пътя на светлината. Изкачихме се на Молитвения връх и седнахме с лице срещу Салоните и Езерото на съзерцанието в благоговение пред великото дело на Учителя Беинса Дуно. В молитва-медитация и в жива връзка с него чрез вдъхновеното слово на Леон ние приехме Десетте свидетелства на Духа на Истината! С формули и песни прославихме Бога и аз осъзнах отговорността, която нося за изпълнение на задачата ми на Земята и възможността, която ми се дава за това чрез срещата ми с Леон.
Достоен завършек нашият събор получи с медитацията и споделянето, които имахме край Шестото езеро “Сърцето” след истинската планетарна акция, която изнесохме чрез Паневритмията последния ден. Приятелите нямаха думи да изразят преживяванията си – бяхме в екстаз! И като отговор и знак на потвърждение за значимостта на свършената работа, когато се изправихме и започнахме да произнасяме формулата “Слава на Отца и Сина, и Святаго Духа и сега и винаги, и во веки веков! Амин”, се разнесе силен гръм, който проехтя сякаш из цялата планина. Отначало не разбрах какво точно се е случило. Едва когато отворих очи и видях развълнуваното езеро, се сетих да погледна към отсрещния бряг. Там два огромни къса сняг се бяха откъртили и паднали във водата…
Сякаш една стара епоха потъна и една нова изплува сега на нейно място.
В Храма на Свещената Планина
Богдан Балашев
За мен това бе първото докосване до Седемте рилски езера и планината като храм. Мистериите, които се разкриха пред групата, изградиха в моето съзнание един нов свят, в които всичко, което съществува, е живо, вибрира и се преплита във вечна Божествена хармония. Почувствувах силен импулс да стана проводник на тези нови енергии от Небето и да работя за слизане на Светия Дух, за един нов живот изпълнен с Любов, Мъдрост и Истина.
По време на първия изгрев, който видях от Молитвеното хълмче до хижата, Духовно-космичното Слънце изпълни сърцето ми с благост, топлина, с бащинска Любов. Като че ли то ни благодареше, че сме се събрали в името на Господа и ни благославяше да изпълним Мисията за слизане Царството Божие на Земята. Слънцето сякаш изгря от огненото езеро на Любовта, за да ни я предаде. Песента на нашата приятелка Ранди изпълни с музикални вибрации Любовта като извор на духовен живот бликащ от природата, от Земята.
Първата Паневритмия, изиграна с лекота и вдъхновение дори от приятелите, за които тя не бе напълно позната, и особено, изключително силната и мистична лекция на Леон за Светата троица, продължение на миналогодишната, подгря групата и вдигна вибрациите. Тя подготви Новите Рилски мистерии и даде импулс на групата за духовно действо.
След Свещения танц на полянката на Третото езеро, сякаш стъпвайки с босите си крака в райската градина - по окъпана в слънчева светлина трева, ние поехме в мълчание и медитация към Четвъртото езеро – вратата към Шамбала. Там, на Вътрешния близнак, с лице към величествените тайнствени скали, в мистерията на обгърналата ни стелеща се мъгла и вдъхновен от водещата медитация на Леон, изведнъж почувствах как тялото ми се изпълва с ярка Божествена светлина. Не бях преживявал толкова силен импулс. Изпитах силна надежда, че Съборът ще бъде успешен и че ще свалим Божествените енергии за идване на Второто пришествие. Във връзка с Учителите и Мировата женственост, Посветения Леон Москона сякаш открехна Южната Мирова порта и през нея Небето изля върху нас апокалиптичната енергия на Светия Дух, който изпълни скалите около езерото като Свещен граал, за да започне нова възходяща еволюция на Земята и Човечеството, за да слезе Царството Божие на Земята.
Изнесената от Леон по време на изгревите медитация бе истинска служба в храма на природата. Тя разкри поредица от мистични преживявания и картини. В окъпаните в червена светлина облаци придоби очертания Небесният Йерусалим, с божествени порти и куполи – кръгли, островърхи, заострени, като храмове на земните религии, въплъщения на “многото жилища на Отца” от Откровението. По време на един от изгревите, Небесният Йерусалим заприлича на съвременен град, сякаш се сбъдваше пророчеството в Откровението, че Бог-Отец ще заживее завинаги със своя народ. Сияен кръст се изписа пред погледите ни – лъч светлина прониза облаците и докосна Земята.
Силна и вдъхновяваща, всеотдайната работа на Леон подготви групата, за да бъде изнесен като действо Деня на Учителя – Беинса Дуно. През цялото време неговата благост, милост, бащинска обич, бе толкова близка. Получих импулс да приема неговата Заповед и тя да стане част от живота ми: “Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя.” Там, на Молитвения връх, в дълбока медитация и връзка с Учителя, бяхме благословени от него да следваме пътя на Ученика и да растем в пътя на Посветения. Дълбоко в себе си, слушайки Десетте Свидетелства на Духа на Истината, които Леон изнесе като действо, с дълбоко вълнение дадох обет да служа на Господа, да стана част от веригата на Всемирното Бяло Братство, да изпълня завета на Христа, на Божията майка и на Учителя. Обещах да работя за Божествената Сватба, за слизане на Небесния Йерусалим. Почувствах като свои мили братя и сестри всички хора по света, които от древността, поколение след поколение се молят на Господа за идването на Царството Божие на Земята, за това Бог да заживее завинаги с нас, със своя народ, със своето човечество. И разбрах, че няма по-голямо благо, по-голяма радост от това да работя в безкрайно смирение, с цялата си любов и енергия за мисията на Второто пришествие, за сваляне на Божествената енергия на Духа на Истината.
Изгревите, обедните и вечерните медитации, Паневритмиите, беседите и споделянията, всичко, което беше изнесено благодарение на Леон даде своите духовни плодове и ние влязохме в Духовно–космично действо, успяхме да постигнем Третото ниво. Още през първите дни, с кулминация в деня на изпращането на приятелите от Швейцария, построихме Храма на Духовно–космичното приятелство – Първото ниво, по време на цялото ни пребиваване живяхме във вибрациите на Второто ниво – като Мистична школа и на последния ден – понеделник, 15 юли, Всемирното Бяло Братство, Христос и Божията майка ни дариха със своето най-голямо благословение и ние завъртяхме колелото на Мисията на планетарно ниво.
Този ден изгревът бе незабравим – Слънцето величествено се издигна и изгря в кристално чистото небе. Молитва-медитацията бе посветена на “Второто пришествие”. Леон, за разлика от традиционното й изнасяне, не влезе първо във връзка с Бог Кришна и Буда, а се свърза с Христос, Този който обърна колелото на духовната инволюция в еволюция и с Учителя, който отвори Източната Мирова порта на Духовно-космичната пролет. Този нов подход бе носител на силен импулс за завършване на Индо-европейския цикъл и започване на нова възходяща духовна еволюция, за отваряне на Южната мирова порта и слизане на Светия Дух.
След закуска тръгнахме нагоре по билото към Петото езеро. Когато бяхме вече горе на платото, Леон спря и ни помоли да продължим в медитация и концентрация. Аз замълчах и опитах да се свържа с планината, със светлите същества, които я обитават, с групата и нашия Духовен водач. Седнахме в мълчание на една малка полянка на платото с изглед към Близнака и Третото езеро. Когато станахме, видях, че една приятелка – Краси говори тихо, но оживено с Леон. Самият той излезе пред групата и с широки крачки, в дълбок вътрешен разговор тръгна пред нас. По-късно щяхме да научим за Посвещението на Светия Дух, което беше преживял и което свали апокалиптични божествени енергии и завъртя колелото на Мисия Второто пришествие. Благодарение на това велико събитие изиграхме Паневритмията на Петото езеро като танц на 144 000 посветени около трона на Господа.
Когато стигнахме до мястото, Леон вдъхновено ни предаде пълния, най-дълбок и езотеричен смисъл на свещения танц като път за получаване на Второто възкресение, за сваляне на най-високите небесни вибрации. Всички бяха силно развълнувани. Аз почувствах Земята като едно светло, живо същество, в центъра, на което лъчи Божията майка, видях как тя сякаш се слива със Слънцето като символ на Христос-Маятрея в Божествена сватба, как хората се преобразяват и стават Новото човечество, разбрало Истината за света – изпълнен с Мъдрост, Истина, Любов, Мир, Доброта, в който всеки живее за Цялото; радостно от новораждането, от хармонията и сливането с Господа. Видях как изчезва неравенството и как всеки помага на ближния, как хората и народите осъзнават, че са братя и сестри, които могат да живеят единствено в мир и разбирателство. Почувствах толкова силна енергия по време на първите упражнения, такава радост, милост и любов към всичко живо - Земята, хората, вселената, към Бога, че имах чувството, че няма да мога да издържа на високите вибрации, съсредоточени в сърдечната област. Продължих и се опитах леко, нежно да предавам тези силни енергии - Небесно благословение - на Земята. Почувствах, че когато слезем долу, ще сме като нови хора, като апостоли, призвани да разнесат Божествения огън, Истината, добрата вест за “Второто пришествие” и за спасението на народите. Сякаш в потвърждение на идващия нов творчески импулс от Бога, точно след края на Паневритмията, видяхме група деца да слизат от Шестото езеро. Вероятно ни бяха видели, докато танцуваме, защото ни махаха тъй мило и радостно. Най-отпред вървяха хванати за ръка три деца облечени в червено, жълто и синьо – цветовете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това бе знак, за раждането на Новото Богочовечество, което ще живее в сътворчество с Бога - в Епохата на Светия дух в Небесния Йерусалим, където Духовно-космичното Слънце никога не залязва.
Споделянето на Шестото езеро, Сърцето, където се събрахме след Паневритмията, разкри цялата сила на преживяното и дълбокото му апокалиптично значение за нас, за българския народ и за Земята. Посветения Леон Москона разкри, че този път ние сме играли свещен танц пред трона на Господа като част от 144 000 посветени, които пеят нова песен … (Откровение (14:1). По-късно той сподели, че преди Паневритмията е имал потресаващо силна връзка със Светия Дух – Посвещение, и изключително ярко видение – грандиозна картина на Новата Петдесетница, на ново апокалиптично слизане на Божествените енергии и Христово благословение за отваряне на Южната мирова порта. Любов, която танцува сама, бе изпитала чувството, че играе с цялото човечество. Жани, която обикновено винаги е толкова скромна при споделянията, първа говори – бе преживяла изключително силно присъствие на енергия. Краси разказа за своето видение преди Паневритмията - как израстваме, ставаме духовни великани и получаваме благословение от престола на Господа, около който сме се наредили. Леон бе изключително доволен от постигнатото, това бе кулминацията на Събора, едно истинско действо в изпълнение на Волята на Бога. В потвърждение на неговите думи, на апокалиптичността на събитията и преживяванията, когато, за да завършим споделянето, произнесохме формулата: “Слава на Отца и Сина и Святаго Духа и сега, и винаги и вовеки-веков.” стана чудо: чу се силен гръм от скалите, които бяха пред нас и се извисяваха над езерото, водата в него се развълнува. Имах чувството, че става нещо изключително. Сякаш се изпълни предсказанието в Откровението - (14:2) и чухме “глас от небето като шум от много води и като звук силен от гръм”. Оказа се, че огромни и тежки преспи топящ се сняг бяха паднали в езерото. Независимо от това, моментът, в който се чу гърмът, мястото и времето не бяха случайни. Това бе откровение от Живия Господ, дошло до нас чрез живи енергии, в изпълнение на Божията Воля - за отваряне на Южната мирова порта, за Ново Небе, Нова Земя и Ново Човечество.
Небесни дарове
Красимира Иванова
07 юли, неделя.
Изгрев – Новото Небе и Новата Земя.
Когато се изправихме на Молитвения хълм за посрещане на Слънцето, изпитах голяма радост и вълнение като при среща с нещо много скъпо и близко, като със стар обичан другар.
Имах усещането, че планината, Слънцето, хълма, Светлите същества ни чакаха и всичко е стихнало в свещено очакване и трепет.
По време на нашата молитва – медитация имах силна връзка с Христа и Учителя. Почувствах ги едновременно.
Когато се свързахме с Мировата Майка, видях как от планинските очертания на хоризонта се оформи нейният облик. Беше леко наклонена вляво и гледаше надолу с любов и нежност, а там в ръцете си сякаш държеше Новото човечество като мило дете.
Накрая пред вътрешния ми взор пространството се раздели на две, като при отваряне на театрална завеса и сякаш се изтегли в страни. След малко се завъртя от ляво на дясно като при въртене на въртележка. Въртяха се чакрите ми !
Паневритмията беше много хармонична, имаше дълбока връзка между хората в Кръга на ниво души.
Една приятелка игра Паневритмия за първи път с голяма лекота и радост, сякаш отдавна я знае. После сподели, че ангели са я движели и водели през цялото влеме. Беше много интересно !
Вечерта - срещата беше посветена на Светата Тройца като продължение на разговора ни от миналата година. Леон говори с голяма сила и очерта нашите задачи за семинара. Медитацията се получи много хармонична, сърдечно-приятелска. Вече се усещаше връзката между всички като едина, приятелска общност.
08 юли, понеделник.
Изгрев – посветен на Бог Отец.
Беше облачно и имах усещането за едно ново Начало като след Апокалипсис, за Новото Творение на Отца. По време на молитва-медитацията получих чувството, че в етерния слой под хижата и Молитвения хълм се очерта проекцията на Небесният Йерусалим като Мандала, обхващаща хоризонта пред нас и включваща планината в кръга на Космичния Зодиак. Леон говореше от името на Духа и аз преживявах неговите думи дълбоко в себе си.
Паневритмията беше чудесна, всички играеха с любов и радост. На “Мисли” почуствах силна връзка с невидимия свят. “Слънчевите лъчи” бяха най-силния елемент, кулминацията .
Медитация на 4-тото езеро.
Приближаването към езерото беше вълнуващо. Ходех в свещен трепет и смирение като при влизане в Храм. След това душата ми се отвори с любов и силно вълнение като в свещенодействие. Когато седнахме преди медитацията ме обзе радост и спокойствие, като след влизането в роден дом, към който дълго си пътувал.
Най-сетне съм у дома. Вече нищо не търся, намерих това, което съм желала и то е всичко, което ми трябва! Бях безкрайно доволна и щастлива!
Леон каза Благословенията на Космичния Христос, имаше вдъхновение, сила и мощ, директна връзка с Духа. Беше много тържествено, бяхме обхванати от силно вълнение и трепет в тази свещена служба пред Господа! Всичкото му благословение се изливаше върху нас като Сила и Светлина.
Усетих отново отваряне и завъртане на чакрите и една светла субстанция се изля в сърцето ми! Медитацията беше на много високо ниво, усетих активирани 4-та, 5-та и 6-та чакра.
Вечерта имахме споделяне. Всички бяха развълнувани от преживяното през деня, имаше много възторжени изказвания. В края на медитацията пред вътрешния ми взор се появи бяла птица, която се превърна в символа на Светия Дух.
9-ти юли, вторник.
Изгрев, посветен на Синът Божи.
За мен този Изгрев бе свързан с преживяванията от 4-тото езеро. Усетих връзката с Благословенията на Космичния Христос и нашата молитва-медитация беше много тържествена, служба в Храма на Творението. Ние сме основата на Храма, който се издигна над нас.
В края на медитацията пространството пред нас се оформи като огромно езеро и в него като остров се очерта Небесният Йерусалим. Преживях го като Остров на спасението, спасителна лодка, в която всеки трябва панически бързо да се качи, като единствена възможност, Изход!
По време на Изгрева имаше проблясвания от Светлина като искри, за мен това са Светли същества, които бяха навсякъде около нас . В края на нашата медитация Слънцето се показа и над нас се оформи корона от лъчи в цветовете на Дъгата.
Паневритмия По пътя усетих силна връзка с планината, интимна и дълбока, като с най-мило, обично същество.
Леон имаше вълнуващо видение по време на самата Паневритмия. Тя за мен бе служба в Храма на Господа, имах силна връзка с невидимия свят.
10-ти юли, сряда.
Изгрев, посветен на Светия Дух.
Леон говори за І-то и ІІ-то Възкресение. Изживях го много дълбоко, свързано с мен, с всеки от нас, мощна програма за духовно развитие и израстване.
В края на медитацията под Слънцето се оформи светло петно в което се появи фигура от бяла светлина в дълга дреха. Когато Ранди запя, фигурата се превърна в женска.
Паневритмията имаше голяма дълбочина и хармония, при обръщането към Салоните и Молитвения връх усещах силно невидимо присъствие, което ме изпълваше с радост и вълнение. Светият Дух играеше с нас!
Вечерта – среща за изпращането на Карл и Ранди. Ранди пя за всеки от нас, беше изливане от душа в душа.
11-ти юли, четвъртък.
Изгрев, посветен на Мировата женственост. Имаше една особена нежност във въздуха! Бяхме обгърнати от облаците и всеки изживя силен мистичен контакт със своята женска същност, с обективната женска страна на Битието, тайнствена и мистична, безкрайно нежна, грижовна, мила.
В края на Изгрева пред нас се спуснаха няколко светли лъчи, като покана и стълба да се изкачим в Царството Божие.
Паневритмията беше изключително хармонична, с много дълбока връзка в Кръга и със Светлите същества. Всяко движение бе послание за видимия и невидимия свят от нас, с много Любов и Нежност.
Вечерната среща беше интересна. Имаше много силни моменти, които преживях като енергийни вълни, които те изтласкват нагоре. Бърни сподели нещо подобно и каза, че е чувствала силата на енергиите в себе си! Небето се разведри и Слънцето огря Молитвения връх в края на медитацията малко преди да залезе, това беше послание за следващия ден.
12-ти юли, петък. Денят на Учителя
Изгрев посветен на Учителя.
Небето беше ясно и чисто. Имаше една Сила, която се усещаше като Божествена Любов, Мъдрост и Истина, но имаше и послание за бъдещето ни, за разгръщане!
Паневритмия
Леон говори за енергийните потоци на отделните упражнения и връзката с енергиите на Кръга.
Когато играехме тези потоци енергия бяха в ръцете ни и ние им давахме различни направления и посоки.
Имаше голяма Тържественост, Радост, каквато има Паневритмията на 19, 20, 21 август, когато я играят хиляди хора в бяло. Свързах се с атмосферата на този празник и го носех в сърцето си през целия ден.
50 години Учителят е оставял своите послания за нас, неговите ученици, …..“но какво казва Учителят днес – не знаем”…, затова Леон ни води в този Път на Светлината и сваля от невидимите светове посланията за нас днес!
На мястото дето е била палатката на Учителя, се свързахме с него, изпяхме “На Учителя”, стояхме кротки и притихнали в дълбоко преклонение пред Светлината на Мировия Учител!
След обяда се качихме на Молитвения връх. Спомних си за медитацията ни миналата година. Сега медитацията беше Действо! Леон изчете Свидетелствата на Духа на Истината и всеки вътре в себе си тържествено повтаряше думите им като свят, тържествен обет пред Живия Господ. Бяхме много развълнувани! Сякаш всеки отнесе от Молитвения връх частица от Светлината на Живия Господ дълбоко вътре в Душата си!
13-ти юли, събота.
Паневритмия беше много вълнуваща ! Носех се с голяма лекота, независимо, че бях с дъждобран и туристически обувки! Усещах енергиите вътре и вън от Кръга и потоците енергии от ръцете ми, които отправях към Планината и Светлите същества около нас. Когато се обръщах с лице към Харамията, Салоните и Молитвения връх усещах силна връзка с тези свети места и Светлите същества там! Видях голяма светла пътека, която от нас водеше нагоре към Небето!
Вечерната среща беше вълнуваща. Леон говори за нашите най-силни моменти, които са били Действо. Много приятели разказаха вълнуващи преживявания.
14-ти юли, неделя.
Изгревът бе посветен на обединението на всички религии, на “Розата на света”.
Паневритмия
Преди Паневритмията Леон говори за изграждането на добродетелите в нас и да ги свържем с Цветните лъчи на Светлината, с нашето Възкресение!
Текстът на “Евера” ме свързва със Земята, Слънцето, целия Космос. При “Тъкане” всички добродетели за които се пее в текста – красиви мисли, живот свят и чист, мир и любов, доброта, милосърдие се втъкаха в нашите души, в нашите дела, като част от самите нас. По-нататък в “Мисли, “Аум” и т.н. имахе дълбока, органична връзка на Душите и енергиите на тези песни, същността, заложена в тях. И така до края !
Тази Паневритмия беше за мен изживяна цялостно, трите й части бяха много силни, пълни със дълбоко преживяване и символичност. Във всяка част имаше кулминация на енергиите, които ескалираха в началото, при първите движения.
По време на обяда на Рибарника, Леон говори много дълбоко и силно за нашата работа, за това, какво сме направили и какво можем да направим, беше като естествено продължение на вечерната среща от 13-ти.
15-ти юли, понеделник.
Изгрев – Второто пришествие на Учителите. Езотерична Мандала. Свързах се с всички Учители. Преживях с различна сила тази връзка. Видях Мойсей с вдигнати ръце, призоваващ ни да изпълним Волята на Бога!
Към края на медитацията се появиха проблясвания в Небето, от Светлите същества, като един фойерверк ознаменуващ Второто пришествие на Учителите в Сила и Слава!
По пътя за Паневритмията Леон ни спря и каза да вървим по-концентрирани, за да можем да я изнесем като служба пред Трона на Господа, подобно на онези 144 хил. Посветени от Откровението.
Вървях и мислех за това. Спряхме се на едно хълмче, от където се виждаха добре Салоните.
Мълчахме и медитирахме. Гледах 1-вото, 2-рото и 3-тото езеро, местата на които са 4-тото, 5-тото и 6-тото езеро и Езерния връх със 7-тото езеро. Почувствах органичната връзка между всички езера и Езерния връх в една енергийна верига, която продължаваше нагоре, над Върха.
Там, над него се издигаше Трона на Господа.
Видях Река с вода чиста като кристал, която извира от Трона, да се спуска и излива върху нас като Божествена субстанция, като Благословение, преминаваща през 7-те Божествени свята (езерата) да ни изпълва с Живот вечен, да се прелива вътре в нас от чакра в чакра, да ни зарежда със Сила и Светлина !
Продължихме пътя си мълчаливо. Усещах как израстваме с всяка стъпка, как нашите етерни тела растат и ние се превръщаме в съшества с огромни аури, в Духовно-Космични личности, докосващи с главите си Езерния връх, а там над него бе Трона. Стояхме изправени пред Господа, точно както онези 144 хил. Посветени, които пееха песен за Него.
Паневритмия - усетих много силно 4-те енергийни кръга.
Първия – на “Евера” се свързах с цялата природа, с Творението и получих силна пулсация в ръцете, толкова силна, че можех да излекувам някой ако положа длани на него. Това продължи до “Изгрява Слънццето” и постепенно утихна.
Втория – играех с Бърни, просто се “разтварях” в нейната слънчева аура, в нейния поглед, изпълнен с толкова Любов и топлота.
Третия – на “Побеждаване”, бях с лице към Салоните и Молитвения връх, усетих в Кръга да преминава много силна енергия, която го активира. Свързах го с вдигнатите ръце на Мойсей от изгрева.
Четвъртия - на “Стъпка по стъпка”, пак с лице към Салоните и Молитвения връх, погледа ми улови извън Кръга около нас да се завихря мощен енергиен поток , който ни издигаше.
По-силно и по-голямо Действо досега не съм изживявала. Наистина нещо ставаше! Нещо стана!
Когато свършихме Паневритмията и стояхме хванати за ръце, усещах над нас силно, мощно Присъствие. Леон каза, че Паневритмията е била на 3-тото ниво в Божествения свят и всички бяхме много щастливи.
Казахме формули. Почувствувах силен импулс да кажем “В името на Отца и Сина и Светаго Духа и сега, и винаги, и во веки веков! Амин”, но се страхувах да не прекъсна връзката и замълчах. После споделих с Леон и той каза, че трябва непременно я кажем.
Качихме се на 6-тото езеро и седнахме във вътрешната част на Сърцето. Споделяхме за Изгрева, за Паневритмията, всички бяха преживели много силни моменти. Когато казахме “Слава на Отца и Сина и Светаго Духа…” снегът с трясък се откърти от скалите и падна в езерото, чуха се 3 много силни гърмежа, които запечатаха този изключителен ден.
Меглена Докова
7-ми юли
Вечерта имахме приказна медитация.Леон говори много вдъхновено и силно за Мисията, за нашата задача. Как ние сме тук, за да свалим нови живи мистерии и той както Моисей, ще застане пред Господа и ще получи Новите заповеди. Той говори и за Светата Троица.
Слушахме “Вехади”. Аз без да разбера какво става, излетях извън себе си, достигайки някакво непознато състояние. Въздейства ми изключително изключително силно и се разплаках.
8-ми юли Изгрев, посветен на Бог Отец
Медитацията на 4-тото езеро върху седемте благословения на Космичния Христос за повечето от нас беше много силна!
Леон каза, че 4-тото езеро е много особено и не винаги допуска до себе си. Казва още, че всеки там преживява нещо различно. Аз видях Пазителите, Роси също!
9-ти юли Изгрев, посветен на Сина Божи, Космичния Христос
Изгревът беше интересен, Слънцето не се показа изцяло, а като ивица. Стори ми се, че видях река - единият и бряг беше Небесния Йерусалим. Видението беше живои динамично с много облаци и фигури.
Паневритмия – за пръв път горе на билото. Играх с Карл, беше ми много радостно, много светло, като празник на душата. Много хармонична Паневритмия.
Леон имаше видение в нежно розово за Бабаджи и за другите Мирови Учители, които са били над нас. Всички бяхме много радостни.
Медитация за Космичния Христос, много вълнуваща. Усетих нещо като енергийно активиране в главата си.
10-ти юли
Изгрев,посветен на Светия Дух. Беше много мистичен, с много облаци и на мен ми се стори, че Бог разлива над нас своята топлота, любов и нежност. Небето бе озарено от розово сияние. Много вълнуващо!
Паневритмия с Бърни и благодарение на нея, изпълнена с много фини усещания. После на трапезата ни заваляи потеглихме.
На вечерната медитация Леон имаше видение как групата преминава един по един през Цветните лъчи на Светлината, което се превърна в действо. Изпращахме Карл и Ранди. Ранди пя за всеки от нас и пространството затрептя, изпълнено с етерни потоци, които сякаш ни издигнаха много високо.
11-ти юли
Изгревът е посветен на Мировата Женственост. Беше много тайнствен и пак ми се стори, че виждам колоните на Храма, за който Федя видя енергийно преди 2 дни. Не видяхме Слънцето да изгрява. Аз си помислих, че то изгря в нашите души и след малко Леон го потвърди гласно. В края на медитацията се пръснаха 2-3 снопа лъчи и единият падаше като благословение точно върху нас.
По пътя към билото ни забуляха и обгръщаха облаци и мъгли, в което някои от нас видяха проява на Мировата Женственост. Имах хубав разговор с Карл, той сподели например, че не след дълго, според него, жените ще играят голяма роля за трансформация на енергиите в света.
След това – силна Паневритмия.В 14 часа изпратихме Карл и Ранди. Ранди, почти се просълзи, аз също.
Вечерта имахме приказна медитация – видях много цветя и сякаш един особен поток ме пое и издигна от тялото. Ръцете ми се изпълниха, усщах чрез тях силно присъствие.
Цял следобяд валя. По време на медитацията Слънцето озари Молитвения връх. Леон каза, че това е покана. Часовникът в стаята спря в 810, точно в края на медитацията.
След изпращането на Карл и Ранди се събрахме и Леон попита дали ще останем на второ ниво или искаме да продължим. След медитацията дискутирахме това, аз бях за третото ниво, Анжела и Нина например също бяха много ентусиазирани. Леон беше казал, че да ни изнесе до третото ниво му е необходима нашата дълбока подкрепа и аз реших в себе си всяка секунда да мисля за Делото и да се моля да изпълним задачата си.
12-ти юли - Денят на Учителя
Слънцето изгря класически, красиво, без облаци!
Паневритмията е на 3-то езеро. Минаваха много хора, някои се спираха да ни гледат. Опитвах се да усетя енергиите на “Евера”. Струваше ми се, че виждам Христос между облаците, който протяга към нас ръце.
Отидохме на чешмичката, Петър обясни значението на знаците по нея и говори много хубаво за нашето Дело.
Наплисках очите си с вода и се помолих да прогледна духовно и физически.
Продължихме към Мястото на Учителя, там изпяхме “На Учителя”. Казваме формули, молим се тихо.Качихме се на Молитвения връх. Леон прочете Десетте Свидетелства на Духа на Истината. Обещахме пред Господа да вървим в Пътя на Ученика и да работим за Божественото Дело. Слушахме “Вехади” и за пореден път се разтворих в пространството. Молитвения връх сам по себе си е събитие!
Вечерта вместо медитация имахме споделяне на преживяванията.
Споделих с Леон видението си за Христос и това, че не знам дали не е само въображение. Той ми каза, че това не е от значение, трябва да продължа да “гледам” и така все някога ще се получи.
Леон е чудесен! Казва, че ще играе Паневритмия с мен, много се зарадвах!
Реших да се трудя много, за да усетя Бог по-близо и да правя нещата по-добре!
13-ти юли
Леон предложи днес да се наспим, за да отзвучи вчерашният ден.
Паневритмия на горната полянка. Когато започнахме ни заваля. Играх с Леон, каква радост! Той сякаш не стъпваше на земята, в един момент имам усещането, че и аз се откъсвам. На “Пътека светла е пред нас” видях тази пътека като духовния път и новата чудна светлина засия в мен.
Имам чувството, че песните на Паневритмията са писани на Рила и описват Небесния Йерусалим. Паневритмията днес е като самото Второ Пришествие, наситена с апокалиптична сила.
Споделяхме и пяхме, след това заваля силно.
Вечерта на срещата Леон направи равносметка на постигнатото до тук. Той каза, че досега сме имали много моменти на третото ниво, т.е. духовно Действо, например медитацията на Агарта, целия 12-ти, медитацията на 11-ти вечерта, виденията на Леон. После обясни как и Паневритмията може да се играе на три нива, утре трябва да я играем като Първото възкресение, а после на 6-тото езеро да изживеем и Второто възкресение, което е било замислено за днес. И когато успеем, трябва да се свържем с всички религии,за да осъществим техните най-висши цели, да ги интегрираме в Розата на света.Да преминем през лъчите на различните традиции и да ги обединим в едно! Леон каза, че Небето е доволно от нас!
После имахме малка медитация, ръцете ми бяха пълни с „нещо” и при вдишване “това нещо” се повдигаше нагоре и слизаше с издишването.
14-ти юли
Не отидох на изгрева. Останах в къщии записвах, защото осъзнавах, че тук става нещо, което е много важно за мен.
Паневритмия на Третото езеро, играх с Роси. Леон каза, че сме преживели Първото възкресение, после говори много вдъхновено за това, че не сме само приятелска група, а участваме в живо духовно Действо.
15-ти юли
Днес, разбира се, беше апогеят, Божествената кулминация!
Изгревът беше много хубав. Леон говори за всички Учители, беше чудесна медитация!
Отиохме за Паневритмия горе на платото.
На около половината път Леон спря и каза да се съсредоточим и да влезем в медитативно състояние като подготовка за Второто възкресение. Аз се стараех да се концентрирам, но ми беше трудно.
На Паневритмията бяхме точно 15 души, а днес беше и 15-то число. Играх със Снежа, много ми хареса, защото тя много се стараеше. Жани игра с Леон, а ние бяхме зад тях. Паневритмията беше невероятна, но за мен най-хубавата си остана тази, когато играх с Леон.
Накрая всички бяхме в такова състояние на духа, че направихме кръг и се опитахме да приемем и задържим чудните вибрации с които ни въздигна Небето. Леон каза, че сме се докоснали до Второто възкресение! Той ни е видял в аурата на Космичния Христос! Господи, благодаря ти …! Казвахме молитви и формули. Аз виждях Пентаграм и триъгълник вписан в кръг, опитах се да се концентрирам върху видението, но то изчезна. После и Снежа каза, че видяла огромен Пентаграм.
Изкачихме се до Шестото езеро за медитация и споделихме чудеса. Любов каза, че е играла с Новото човечество (тя игра сама). Някои са почуствали как от нас се разливат внибрации, които проникват в планината и заливат цялата Земя. Мнозина се просълзиха, включително и аз. Леон ни говори вълнуващо и силно! Накрая, когато казахме формулата “Слава на Отца и Сина и Светаго Духа…” се чу силен гърмеж, три огромни снежни къса паднаха в езерото с тътен!
Е … ако това не е знак … !