НОВАТА ЕПОХА НА СВЕТИЯ ДУХ И БЪЛГАРИЯ
Част Втора
МАНДАЛА НА НЕБЕСНИЯ ЙЕРУСАЛИМ
(екстракт от книгата "Второто Пришествие")
Според древна духовна традиция, Мандалата е символично изображение на универсума. По същество, видението на св. Йоан за Светия град, Небесния Йерусалим, от Откровението (глава 21) може да се интерпретира като огромен метафизически Зодиак-Мандала - Мандала на Небесния Йерусалим:
“И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и
предишната земя бяха преминали, и море нямаше вече. Тогава аз, Йоан, видях светия град Йерусалим, нов, слизащ из небето от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя жених.” (Откровение 21:1-2). “Градът имаше големи и високи стени, с дванадесет порти, и на портите дванадесет Ангела, и написани имена, които са имената на дванадесетте племена на синовете Израилеви: откъм изток три порти, откъм север - три порти, откъм юг - три порти, откъм запад – три порти.” (Откровение 21: 11-13)
Всички елементи на тази Мандала на Небесния Йерусалим -центърът, хоризонталната и вертикалната оси, трите кръга, денонощният цикъл, четирите сезона, портите за посвещение, храмовете за посвещение - имат дълбоко митологично значение и символизират структурата на Творението, различните фази в инволюцията и еволюцията на ч века, както и различните исторически епохи на човешката цивилизация.
ЦЕНТЪРЪТ
Центърът представя върховния първоизточник на Битието, Първопричината, непознаваемия Божи Дух, чрез който е вдъхнат живот на цялото Творение. Всичко е Дух, всичко е Светлина, всичко произлиза от вечния източник, от Бога. Бог, Бащата-Майката на Творението, е Божествена Любов, безкрайна Мъдрост, абсолютна Истина. Трансцендентният свят на Бога отвъд време, пространство и материя е познат в индуизма като Абсолютното начало на Битието, в будизма като Великата пустота (Шунията), в юдаизма като Светът на еманация, в християнството като Престолът на Бога, изявен от Светата Троица и в исляма като Същността на Аллах.
ТРИТЕ КОНЦЕНТРИЧНИ КРЪГА
Космологичните модели в духовните традиции са доста различни, но това е разбираемо, тъй като всяка една от тях отразява структурата на Творението от уникална перспектива в съответствие с културно-историческата епоха. Във всяка космология обаче може да се открие архетипната вертикална троична структура на Битието, която се състои от три йерархично разположени един над друг светове:
а) земния, материален свят,
б) небесния, ангелски свят, изтъкан от небесни цветни лъчи на светлина, духовна музика, свещено слово и обитаван от мириади светли същества,
в) най-високия Божествен свят, от който може да се съзерцава цялото Творение.
ЦИКЛИТЕ
Бог като велико духовно слънце в метафизичния център на Творението непрекъснато излъчва светлина и творческа енергия. Но, поради космичния закон за инволюция и еволюция, тази светлина пада под различни “ъгли” в човешкото съзнание (както лъчите на слънцето падат върху земята) и предопределя различни фази в развитието на човешкото същество и човешката цивилизация. Както земята е субект на денонощния цикъл и на смяната на сезоните, така инволюцията и еволюцията на човека може да бъде сравнена с метафизическия цикъл на ден и нощ, докато инволюцията и еволюцията на човешката цивилизация е съпоставима с метафизическия цикъл на сезоните. Така кръгът на Мандалата изобразява духовно-космическото денонощие и духовно-космическата година в развитието респективно на човека и човешката цивилизация.
ДЕНОНОЩНИЯТ ЦИКЪЛ
Всеки етап в духовния път на човека - духовен залез, нощ, изгрев и пладне - представлява дълъг период и характеризира главните фази в неговото развитие. Например, духовният “залез” описва процеса на човешката инволюция и постепенната кристализация на егото. Този процес е белязан със загубата на духовни качества и способности, на духовната възприемчивост за света и води до все по-голямо потапяне в материалния свят. През духовната “нощ” егото напълно кристализира, човешкото същество губи пряката си връзка с Божествения източник на живота и бива напълно погълнато от материалния свят. Духовният “изгрев” е събуждането на човешката душа и навлизането в духовната реалност, разкриваща се при това събуждане. По време на духовния “изгрев” вътрешната светлина на космичното слънце постоянно нараства, развиват се нови качества и способности и се оформят нови духовни тела на човека. През духовния “зенит” човекът събужда своето по-висше Божествено Аз и изгражда себе си като Храм Божий. В този храм Божият Дух като гълъб идва да живее завинаги.
СЕЗОННИЯТ ЦИКЪЛ
На колективно ниво - човешка цивилизация - развитието следва модела на сменящите се сезони. По подобен начин духовното слънце енергизира човешките цивилизации. Например духовно-космичното Лято съответства на Златния век, когато човешката цивилизация се развива под ярката Божествена светлина на духовното слънце – самия Бог. През духовната Есен на цивилизацията сиянието на Духа е все още силно, но възприемането на истината постепенно отслабва, докато духовният мрак затъмни светлината. През духовната Зима пряката връзка на човешката цивилизация с космичното слънце е прекъсната. В резултат човечеството живее в духовно невежество, студенина, омраза и разединение. По време на духовната Пролет жизнедаряващото духовно-космично слънце огрява всички жизнени форми и процеси и те отново се изпълват с Божествена светлина. С това събуждане идва преображението: душата разцъфтява, стопява се ледът на омразата и егоцентризма, умственият кръгозор се разширява, тъй като духовната същност на Творението става очевидна. По време на духовното Лято цялата Вселена е одухотворена и лъчезари в аурата на Божествената Истина. Човечеството се авръща в по-високите нива на Битие и започва своята нова Златна епоха.
БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧИТЕЛИ
Божият Дух никога не изоставя човечеството, независимо от азата,през която то преминава. Творческият Дух на Бога го води непрестанно през духовно-космичните процеси на инволюция и еволюция, на духовна нощ и ден, за да осъществи своя велик космичен план. Във всеки духовно-космичен “сезон” Бог изпраща свои пратеници, пророци и посветени да помагат на човечеството в неговия духовен път. В съответствие със “сезона” и степента на развитие на човечеството, всеки Божествен Учител показва пътя към живия Бог и разкрива една или друга величествена “сезонна картина” на Битието. Затова всеки Божествен Учител се изявява и в трите свята със съответно съвършено физическо, небесно и универсално тяло. Например Исус Христос изявява мистерията на Бог Син във всеки един от трите свята:
а) в земно човешко тяло като определена историческа личност - “Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус.” (Матей 1:21)
б) в небесно преобразено тяло като персонифицирана духовна светлина - “И след шест дни Исус взе Петра, Якова и брата му Йоана и ги заведе насаме на една висока планина; и се преобрази пред тях; и лицето му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.” (Матей 17:1-2)
в) в духовно-космично Божествено тяло като Универсалният Логос - “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана...” (Йоан 1:1-3). “И Словото стана плът и пребиваваше между нас, пълно с благодат и истина; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца.” (Йоан 1:14).
ПОРТИТЕ ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ
Всички точки от вътрешния кръг на Мандалата символизират импулсите, които Божествените Учители (и техните посветени) носят за духовната еволюция на човечеството. Всеки Божествен Учител активира нова фаза в развитието на човека, разкрива нови духовни реалности и посява семената на нова култура. Именно духовните импулси, проведени от Учителите, дават творческата енергия, която оформя всички фундаментални структури в живота на човека и обществото на всяко ниво - религия, култура, изкуство, наука и пр.
От
друга страна, Божествените Учители показват Пътя (в съответствие със
“сезона”) към по-висшите нива на съществувание и единение с Бога. Така
точките от вътрешния кръгна Мандалата представят Учителите, изявени в
техните небесно-преобразени тела като порти за посвещение към по-висшите
духовни светове. Тук отново виждаме великата истина в думите на
Христос: “Аз съм пътят, и истината, и животът” (Йоан 14:6).
ХРАМОВЕТЕ ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ
На горната схема най-вътрешният кръг представя влизането в най-висшия Божествен свят от троичната структура на Битието. Човек може да влезе в този свят само чрез сливане с универсалното тяло на един или друг Божествен Учител. Този мистичен процес означава изкачване до върха на Свещената планина и получаване на посвещение от Учителя. Така, ако метафорично нарекохме точките от вътрешния кръг на Мандалата порти на посвещение, сега отново метафорично можем да наречем точките от най-вътрешния кръг храмове на посвещение. Когато човешките същества накрая влязат в най-висшия Божествен свят, те възприемат цялата троична структура на Битието като Божествена цялостност. В нея те се сливат с живия Господ.
Небесните храмове символизират троичната структура на Битието, разкрита от различните световни религии. Те могат да бъдат наречени храмове, жилища, палати, градини, светове, но всъщност обхващат цялото мироздание и поддържат святостта на живота в присъствието на живия Бог. Всеки небесен храм представя уникален аспект на Творението и целостността на човешкото същество като негов микромодел. Фигуративно казано, можем да сравним всеки небесен храм с една или друга уникална метафизична архитектура, моделираща мирозданието.
Първожреците и първожриците в храмовете са самите Учители и техните женски партньори. Те изявяват един или друг универсален принцип на Бога и изпълват целия храм с Божествена Светлина, Любов, Мъдрост и Истина. Учителите, заобиколени от своите най-близки ученици (посветени, светии, апостоли, бодхисатви), в единство със своите женски партньори, извършват вечна божествена служба пред мириади последователи. Те светят с ослепителна бяла светлина, която съдържа всичките цветове на Божествената дъга и разкрива върховната истина за Бога, Творението и човешкото същество. Всички храмове имат един общ олтар - Престола на Бога – където Учителите и техните женски партньори извършват вечната си служба. Във всеки храм обаче олтарът (идеята за Престола на Бога) приема различна форма, най-подходящата и вдъхновяващата за последователите на определена традиция.
ЧЕТИРИТЕ КАРДИНАЛНИ ТОЧКИ НА МАНДАЛАТА
Четирите кардинални точки на Мандалата бележат промените в духовните сезони. Посвещенията в тези точки са от изключително значение. Всяко от тях разкрива различна картина на Битието и поставя началото на нова фаза в еволюцията на човека. В светлината на казаното посвещенията в кардиналните точки са главните космични порти - южна, западна, северна и източна - към духовната реалност на Светия град.
Посвещенията в четирите кардинални точки могат да бъдат конкретизирани чрез посвещенията на Кришна (олицетворен в нашата епоха от индуисткия Божествен Учител Бабаджи), Буда, Исус Христос, Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) и Светия Дух. Всеки Божествен Учител има и партньорка, въплъщение на Мировата Женственост, която играе много важна роля в посвещението. По същество посвещението е пълно само когато стремящият се към него хармонизира мъжкия и женския му аспект. На този предварителен етап обаче ние въвеждаме само мъжките аспекти на посвещенията в кардиналните точки на Мандалата.
ДВАНАДЕСЕТТЕ ПОРТИ НА СВЕТИЯ ГРАД
Можем да сравним Мандалата на Небесния Йерусалим с един колосален духовно-космичен Зодиак, с Бог като духовно слънце в неговия център и четирите кардинални точки, отбелязващи смяната на сезоните. Тогава, аналогично на астрологичния символизъм, можем да си представим дванадесетте знака на духовния Зодиак, които се определят от типа съответствие между дух и материя, светлина и мрак, обективно и субективно - т.е. от всички категории, които характеризират духовните сезони и влияят на човешката еволюция.
Следвайки тази аналогия можем да си представим, в допълнение на посвещенията в кардиналните точки и посвещения в много други важни точки на зодиака - т.е. в средата на знаците, около кардиналните точки и т.н. Всъщност всички точки от вътрешния кръг на Мандалата (техният брой ще зависи от въведената структура на духовния Зодиак) са важни и отбелязват или специфични посвещения, или значими аспекти на някое от главните посвещения.
Всички
останали посвещения, през които е минало човечеството в своята история,
могат да бъдат вписани в този цикъл - например посвещенията на Хермес,
Мойсей, Зороастър, Лао Тзъ, Орфей, Питагор, Платон, Мохамед, Бодидхарма
и много други. Всички тези посвещения имат определено място във
вътрешните кръгове на Мандалата, в една или друга от важните точки на
духовно-космичния Зодиак - т.е. началото на знаците, средата на знаците,
около кардиналните точки и т.н. Така предложената Зодиак-Мандала на
Небесния Йерусалим е свързана с цялата духовна история на човечеството и
с мястото, ролята и значимостта на всяко едно от посвещенията.
ВЕЛИКАТА ДУХОВНО-КОСМИЧНА ГОДИНА В ИСТОРИЯТА
НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
След като е преминало през своя културно-исторически път, човечеството ще се върне в Царството Божие, обогатено от много духовни изживявания и различни посвещения. Всяко посвещение обаче, независимо от времето в което е било дадено на човечеството, не е изчезнало от паметта на Бога, а остава да блести във вечността като духовен скъпоценен камък. След завръщането си в Царството Божие човечеството ще възкреси всички посвещения, през които е минало и ще ги изживява като “много жилища в Царството на Отца”. Така благодарение на Божията милост става възможно да се отиде отвъд потока на културно-историческото време и да се трансформира диахронията в синхрония. С други думи, можем да се издигнем над цикъла на духовно-космичните сезони в инволюцията и еволюцията на човечеството и да обхванем цялата макроструктура на духовния Зодиак, в който са интегрирани различните посвещения.
НОВОТО ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Така чрез издигане до един нов, по-висок цикъл на еволюция човечеството ще изпълни своето изначално божествено предназначение, което Бог е предвидил от началото на времето - да не изживява различни болезнени исторически епохи на земни превъплъщения, а да минава от посвещение към посвещение в небесните сфери.