Интервю  

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА ПО СВЕТА

Интервю с Величка Драганова 

16 май 2001 год. 

 

Величка: В кои години Вие бяхте в Москва?

Леон Москона: Работата върху Паневритмията беше през 1972 и 1973 година. На 22 март 1973 год. ние завъртяхме кръга на Паневритмията в Москва и от тогава той продължава вече 28 години. 

Величка: Къде я изиграхте за първи път?

Леон Москона: Паневритмията в Русия през тези трудни години беше една вълнуваща история, която бих могъл да кажа, че е с пролог, с експозиция, с развитие и кулминация. Мога веднага да отговоря на въпроса къде я изиграхме, но това беше резултатът на дълга подготовка през цялата зима, за да я научим.

 

Когато наближи времето, в началото на март започнахме да обикаляме около Москва, за да търсим подходящи места. Намерихме едно такова около Мичуринец – селце, което сега е част от голяма Москва (толкова бързо се разраства града!). Решихме там да я изиграем на 22 март и да се събираме един или два пъти на седмица най-малко. За да можем обаче да отидем до това място, трябваше да станем сутрин много рано, да вземем първата електричка, да направим няколко смени, за да стигнем в Подмосковието, както го наричаха, сред едни чудесни брезови горички, където да изиграем Паневритмията, без да ни наблюдават. Така че сама по себе си тази подготовка и след това първата Паневритмия беше едно истинско събитие за нас.

 
Учителят е казал, че Паневритмията ще се играе в България, ще се пренесе в Русия, сред славянските народи и ще се разпространи по целия свят. Ето защо ние  тогава имахме чувството за едно вълнуващо събитие - за първи път в Русия се завъртява кръгът на Паневритмията на 22 март 1973 година. А когато готвехме Паневритмията през зимата, имаше хора с много голяма чувствителност даже с ясновидски способности и те казваха: “Когато ние учим Паневритмията, Учителят присъствува със своя Дух.” Това всички нас много ни окуражаваше, въодушевляваше, защото чувствувахме, че това е една задача, благословена от Учителя. И наистина беше интересно!   

Преди  да започнем Паневритмията информирахме почти всички духовни кръгове в Москва, че ще се играе един свещен танц на 22 март, който идва от България. И срещата с различните духовни традиции също беше много интересна. Тя беше част от подготовката, чрез която Паневритмията беше включена в духовния живот на Москва.

Ще ви разкажа малко повече за първия ден на Паневритмията, защото беше наистина вълнуващо. Отиваме ние, както се уговорихме, около петнайсетина човека, а може би и малко повече, на мястото, което определихме. Чудесен ден – вече пролетта се чувствува, но оказва се, че в Подмосковието има сняг. Трябваше да направим в тази чудна брезова горичка специална площадка като отъпчем снега. След това всички ентусиазирано започнахме да играем. Но бяхме с касетофон на батерии и понеже времето беше още студено, касетофонът започна малко да вие – трябваше да го спрем. Но ние – въодушевени: може ли да прекъснем кръга на Паневритмията?! Един от приятелите облече кожуха си (ние бяхме свалили горните си дрехи, за да играем), клекна в средата на кръга, сложи касетофона в скута си, за да му е топло, включи го и продължихме да играем. И стана! Беше толкова вълнуващо! 28 години са минали - не съм сигурен дали изиграхме цялата Паневритмия, обаче при всички случаи без втората и третата част. Но най-важното беше да се започне! Това е събитие и много приятелско, и много духовно, даже метафизично, защото в него има нещо наистина символично: за първи път Паневритмията в ранна пролет! За Москва е още зима в духовно отношение - социалистическата система, трудности, - снегът и реално, и символично трябва да се стопи, за да дойде духовната пролет.  

Спомням си много ясно следващата Паневритмия: беше на 25 март – неделя (22-ри беше четвъртък). Неделя се случи чудесен ден. Да, но 25-ти е Благовещение. Отидохме отново на нашето място, даже още повече хора се събрахме, вече имахме опит и изиграхме една много интересна, вълнуваща Паневритмия. След като тя свърши някои приятели, които бяха много тясно свързани с православието, казаха: “Днес е Благовещение – нека да отидем и на църква”. И се получи една много непринудена връзка между естествената църква, природния храм, който Паневритмията създава, и храма, създаден от хората. Всичко беше толкова естествено и нямаше съмнение, че е в един много празничен поток – и Паневритмията, и Благовещението. Интересно беше също, че един приятел от ясновидците ми каза: “Леон, нямаш представа какво нещо е Паневритмията! Играем и чувствувам, че цялата земя вибрира”. Такова нещо и аз не бях очаквал – такава сила, такава връзка на Паневритмията с елементите, със стихиите, със Земята, с природата. От друга страна, тя ни направи толкова близки приятели – преживяхме се като истинско духовно семейство, което е в един вълнуващ духовен път.

Ето началото на Паневритмията в Русия: 22 март, завъртяването на кръга с всички естествени и метафизични трудности. И след това 25 март - тази символична връзка на свещения танц с Благовещение. Сякаш от Небето ни благославяха: "Обични славянски народе, иде благата вест за Паневритмията и учението за шестата раса." Защото те са много тясно и органично свързани с Христа - това са две страни на един процес и ние трябва да преминаваме по естествен начин от единия храм в другия. Това беше нашият опит в тия ранни години. 

 

След това Паневритмията продължи всяка седмица най-малко по един път на същото място. Интересно е да се отбележи, че за всички тези 28 години кръгът на Паневритмията не спря! Създадоха се нови центрове, тя започна да се играе и на други места. Въпреки това остана традицията винаги на 22 март хората да се събират на същото място – символично, защото се направиха постройки и то беше изменено, но остана в същия район, в същата горичка. И понеже всичко е било подготвено в причинното поле от Учителя, от Небето, кръгът се завъртя и не е спирал от тогава. Много от приятелите, които бяха на този първи ден, започнаха да идват и в България – Роза Пронина, Миша Папуш.

 
За голямо съжаление кръгът на Паневритмията преживя един много тежък момент следващата година (тогава бяха още трудните времена). През пролетта на 1974 година отново играят около 15-16 човека. Изведнъж един от участниците уплашено извиква: “Приятели, на нас идут!” Какво става? Четиридесет човека от Държавна Сигурност заобикалят кръга от всички страни, спират Паневритмията и взимат имената на хората, които участвуват. И за нещастие някои са били привикани в милицията, разпитвани са, може би са имали неприятности. Естествено е бил зададен въпросът: “Откъде е този танц? Кой го е донесъл?” Така е било записано и моето име и когато през 1975 година отидох в Москва да подготвя защитата на своята дисертация, един много близък приятел от Московската консерватория ме предупреди: “Леон, много съжалявам, но няма да ти разрешат да защитиш в Русия. Просто се примири.” Аз, незнаейки какво е станало, му възразявам: “Защо? Аз ще си подам документите”. И ги подадох, но наистина не ми разрешиха да защитя. Може би някои от приятелите загубиха работата си, въпреки това преследванията не бяха толкова строги, за да достигнат до ексцесии, но беше трудно! Това е дълга история, която аз сега разказвам много накратко. 

Паневритмията беше събитие! Мога да ви разкажа за подготовката още на летния лагер на Седемте Рилски езера, работата с брат Борис, с брат Крум, с Весела Несторова, с други братя и сестри, които по някакъв начин усещаха, че Паневритимията ще отиде в Москва, в Русия. Това беше една много фина духовна работа. Доста мислехме специално с брат Крум и брат Борис какви материали да взема със себе си и се колебаехме дали е достатъчно сигурно. Все пак след молитва, след медитация решихме, че няма опасност и аз заминах с пълен куфар книги на Учителя: “Завета на цветните лъчи на светлината”, лично дадена от брат Борис, големия том “Учителя”, няколко томчета беседи, разбира се книгата за Паневритмията – по нея направихме след това групата, която я изучаваше. 

С други думи, за да обобщя, още в подготовката за пренасянето на Паневритмията в Русия през тези години имаше много интересни събития. След това в работата на групата, която цяла зима се подготвяше да я изнесе, да завърти кръга през пролетта, в срещите с различни духовни групи в Москва - ние трябваше да обявим това събитие, също имаше вълнуващи моменти. Но първата Паневритмия, после и втората на 25-ти март бяха истинско събитие! 

Но колко се радвам, че въпреки всички трудности кръгът на Паневритмията не спря да се върти. И когато отидох преди две години в Коломенское, какво да видя – играят и пеят, не признават касетофон и записи. Пеят я – просто е вълнуващо! След като свърши танцът, всички се събрахме и отидохме на старото място, където за първи път се видяхме – не точното място, но в същия район. Там се запознах с една приятелка рускиня и тя ми каза: “Колко е хубаво, че идваме да играем Паневритимия! Вие откога я знаете?” Аз й отговарям: “От доста години – повече от 25!” А тя ме пита: “Вие тук, в Русия, играли ли сте Паневритимия?” – “Да, играл съм.” – “Но кой ви е научил?” Казах й: “Ние се научихме.” Тя въобще не знаеше, че аз съм човекът, който я пренесе. Всичко разбира се е от Учителя, а аз бях просто един проводник и то много радостен проводник. Тя обаче настоява: "Но все някой трябва да ви е научил”. Казах й: ” Тя от България дойде.” Жената много се развълнува и изиграхме една много хубава Паневритмия. На същото място направихме точно в 12 часа с тази група една чудна медитация с песни от Учителя: представихме си Паневритмията като един наистина велик духовно-космичен ритъм, който обхваща цяла Русия, цялата Земя. Много вълнуващо беше! Така че Паневритмията в Русия е една голяма история с много части и добре, че сега вече се играе на много места и в доста градове. Да се надяваме, че кръгът непрекъснато ще се разширява и ще включи още повече хора и в Русия, и в другите славянски народи, и навсякъде по света. Тя тепърва ще се разпространява!

 Величка: Имате ли информация къде се играе сега в Русия? В Москва имам представа за 3-4 места. 

Леон Москона: За съжаление нямам. Но колкото повече се играе, толкова по-радостно е за всички нас.

  

Величка: Това е най-хубавата страна на Паневритмията. Тя оказва влияние на всичко, но именно връзката, която създава като космичен танц с енергиите на Вселената, с енергиите на Земята, с позитивно мислещите хора по света е много силна. Когато се играе едновременно на много места, се получава голяма духовна верига. Това е един пръстен, който ни дава много. Именно за него ние искаме да пледираме.

Леон Москона: Не само това. Аз, понеже живея от време на време на Запад, съм играл Паневритмията на много места по света. До известна степен може би това е моята съдба. Аз пренесох Паневритмията и в Англия, във Финхорн. Ръководителят на Финхорн /свещени танци/ ми каза: “Искаме да научим Паневритмията и да я въведем!” Играхме я седем или осем дни всяка сутрин. Но това е друга история, много вълнуваща, която се случи през 1986 година. Така започна да се играе този свещен танц и във Финхорн. В някои други места в Англия също са ме канили за Паневритмия. Често са ми казвали: “Леон, с Паневритмията ще отворим нашия център! Много е подходяща, защото това е един наистина широк, демократичен танц. Той събира хората като приятели.” Ето как със завъртяване на кръга на Паневритмията са се отваряли духовни центрове.

Но да видите колко други вълнуващи моменти! И в Америка по светите места на индианците сме играли Паневритмия. 1988 година бях поканен в Щатите от една приятелка, която участваше в мистичната школа на Джийн Хюстън – много дълбоко мистичен човек. Тя ме покани да изнеса Мандала-медитация и Паневритмия на различни места в Съединените Щати, с които са свързани участниците в тази мистична школа. Така се случи, че имахме семинари в четирите краища на Америка – в Калифорния южно над Лос Анджелис, след това в Свещените планини, долу на източния бряг и горе до един голям град. Съдбата ни водеше по места, осветени от самите американски индианци – те са много красиви и там организаторите счетоха за целесъобразно да организират Паневритмията. За всяко едно от тях мога да ви разкажа интересни неща, но засега ще отбележа само два-три момента.

Много вълнуващо събитие стана през 1987 година в Гластънбъри – това е свещено място за Англия с голяма духовна традиция. Там се честваше един духовен празник: Charmonic Convergense. Тръгнал е от Америка, от американските индианци, от културата на маите. Според нея преди 7-8 века посветените маи са предсказали, че на 17 август 1987 година ще завърши един грандиозен цикъл от еволюцията на човечеството, състоящ се от повече от от 24 хиляди години, и ще започне нов цикъл от също толкова хиляди години. И в литературата, която се разпространи, се казваше: поканени са 144 хиляди от цялата земя да изиграят един свещен танц, който да ознаменува началото на тази нова епоха. Ние се събрахме в Гластънбъри (аз не знаех тогава даже и добре английски!) представители на повече от пет континента заедно с Дейвид Лоримър, със сър Джордж Травелиан, С Роберт Кун и други. Точно в уречения час решихме да отбележим момента с Мандала-медитация, която е връзка с с всички духовни традиции, и след това да изгираем Паневритмията. Изпълнихме я до 16-то упражнение, защото нямаше друга възможност - бяхме 72 човека и само 5-6 от тях знаеха Паневритмия. Но пък 16-то упражнение е "Изгрява слънцето" - Космичното Слънце на Новата Епоха. И беше толкова вълнуващо, че след свещения танц всички се събрахме и сър Джордж Травелиан (тогава беше минал възрастта 80 години), много въодушевен, възбуден, каза: "Много пъти съм танцувал в своя живот, но за първи път танцувах за Господа!". Тези думи бяха много символични за всички нас. Ето едно вълнуващо събитие! В Гластънбъри, духовното сърце на Англия, с представители на пет континента, се завъртя кръгът на Паневритмията и отбеляза Новата Епоха, пророкувана от посветените на маите векове преди това в техния календар! Силен момент наистина!!!

И тъй, в Северна Калифорния сме на много свещени индиански места. Събра се група, която е мистична школа, свързана с духовната традиция на Лама Анагарика Говинда и други. Както знаете, Калифорния е Мека за най-различни традиции. Още от вечерта те започват един ритуал с танци, с който посрещат пълнолунието през август, както е според индианската традиция, и танцуват през цялата нощ. На сутринта ще посрещаме изгрева и след това ще изиграем Паневритмията. Разбира се, аз се включих в техния ритуал вечерта. Когато започнахме, преживях особено вълнение – почувствах, че правя връзка с праотците на американските индианци. Нямате представа каква топлота, каква връзка с тях се получи! Усетих тяхната любов към Земята, към природата, към цялата Слънчева система, към Космоса. Това е известно, но аз го усетих там, на това свято за тях и толкова фино място, чрез връзка със самите индианци. Почувствах тяхното свещено отношение към Земята като към Майката Земя и тяхната голяна грижа и вълнение какво ще стане с нея сега, защото цивилизацията я разрушава. 

Не следващия ден, когато започнахме да играем Паневритмия, повярвайте ми, усетих тяхното присъствие отново. То беше в атмосферата, то беше в радостта на хората, които танцуват, и в тяхното естествено преминаване от индианските танци през нощта към кръга на Паневритмията и влизането в този велик духовно-космичен ритъм. Преживях тогава, съвсем откровено казано, велика радост от Паневритмията! Велика радост, защото в известен смисъл духовете на тези праотци най-сетне се успокоиха. Земята има бъдеще – бъдещето е в Паневритмията, бъдещето е, най-малкото, в този тип танци. Те почуствуваха, че са предали по някакъв начин мистичната “щафета” от тези първи вибрации на свещената земя в девственост, в чистота до това ново освещаване, облагородяване, просветляване на Земята чрез Паневритмията. Толкова е дълбоко, толкова е интересно! 

За още една вълнуваща среща ще ви разкажа долу, на юг в град Охайо, където е центърът на КришнаМурти. Там също има свещена планина на американските индианци. Отиваме една малка група и аз ще показвам Паневритмията. Много се развълнувах! Тук трябваше да направя едно изключение: изиграхме сутринта първата част два пъти, след обяд толкова се въодушевихме, че още веднъж я изиграхме цялата, за да я запишат на видеокасета, а после ме накараха (аз бях със свито сърце!) даже част от Паневритмията да изиграем и вечерта. Но аз направих това само при условие, че сутринта на изгрев слънце ще я изиграем на същото място. Така че общо пет пъти изиграхме цялата Паневритмия на един свещен връх в местността и отделно посрещнахме изгрева. Попитах ръководителката на групата: “Хубаво, интерес към Паневритмията има, но защо пък чак толкова?” А тя ми каза: “Леон, ние търсехме нещо, което да ни сплоти, да ни направи приятели, да ни направи една група, един колектив. И медитирахме, и много други неща опитвахме, но сега разбрах: Паневритмията е ключът към колективния дух!” Много се развълнувах, защото точно това е истината: Паневритмията оформя духовната общност. 

Още един разказ съвсем накратко ще маркирам. Отивам около Вашингтон, по-точно във Филаделфия в един мистичен център, за да изнеса семинар за Паневритмията за два дни – аз обикновено включвах с нея и Мандала-медитация, чрез която се прави връзка с различните духовни традиции. Сутринта се събрахме и изиграхме Паневритмията. Толкова се зарадваха всички, толкова се въодушевиха!

 

Ръководителката на духовния център ми каза: “Леон, да ти разкрия истината: тук днес участвуваха в срещата представители най-малко на пет различни мистични школи - една на Джийн Хюстън, друга кабалистична и т.н. Непрекъснато спорим помежду си. Трябваше ни нещо, което да ни сплоти, да забравим всички дискусии. Хората са много напреднали духовно, но се сблъскват различни концепции, идеологии за света и не могат да се разберат. Нямаш представа как точно Паневритмията ни събра заедно, обедини всички тези предстватели на различните школи и всеки един от тях беше изключително радостен, защото най-сетне почуства другия като жива душа, почувства кръга на Паневритмията като кръг от живи души"!

В този смисъл не е толкова важно към каква духовна традиция принадлежим, а да се свържем с другите приятели на ниво души, да се свържем с природата, със Земята, с Космоса. От това по-свещено няма! Още веднъж, повярвайте ми, разбрах тогава каква мистерия е Паневритмията: как тя е ключът не само към връзка с природата, а и към преодоляване на всички идеологически и други различия, към интеграция на религиите. Няма пречка човек да бъде християнин, будист, кабалист и в същото време да бъде дете на природата, на Слънчевия Логос, на Божествената Майка, на Живия Господ!

 

Да знаете какви вълнуващи събития са ставали и в Швейцария, и във Франция, и на много други места – навсякъде Паневритмията е била духовен празник. Ето, това е да разберем, да оценим какво велико богатство ни е дал Учителят. Нека всеки да върви по своя духовен път, по който неговата духовна традиция го води, но нека в същото време всички да се съберем заедно, да забравим идеологическите различия и да се свържем като живи души, за да станем истински представители на новата слънчева култура, които са във връзка и с природата, и със Земята, и които влизат в духовно-космичните ритми.

 
Величка: Именно хората, които идват от другаде, чувствуват най-много величието на Паневритмията. 

Леон Москона: На много места съм играл Паневритмия с приятели – някои са плакали от радост! За първи път влизат в кръга и се разплакват, защото правят връзка със свои предишни прераждания, със свещената прародина – просто събуждат душата си. Най-различни хора са ми казвали по различен начин: “Леон, аз преживях Паневритмията като откровение, като връзка с Живия Господ!”

На много места съм играл Паневритмия с приятели – някои са плакали от радост! За първи път влизат в кръга и се разплакват, защото правят връзка със свои предишни прераждания, със свещената прародина – просто събуждат душата си. Най-различни хора са ми казвали по различен начин: “Леон, аз преживях Паневритмията като откровение, като връзка с Живия Господ!

Във Финхорн, за който споменах, ние с една моя приятелка живеехме в центъра, който беше от каравани – Караван Парк. Но за Паневритмията една възрастна жена на 80 и повече години всяка сутрин идваше да ни вземе с кола и да ни заведе до “Клюни” – хотел, който беше част от Финхорн и до който играехме Паневритмия. Казваше се Барбара Даси Томпсън – толкова фин човек беше! Сприятелихме се и я попитахме: “Барбра, ти си възрастен човек, защо всяка сутрин ставаш рано, идваш с колата, взимаш ни, водиш ни? Ще помолим някой друг.” Тя казва: “О, не. Аз идвам заради Паневритмията. Да знаете само колко ми помага! Тя просто ми влива жива сила, здраве, енергия”. В този смисъл тя получаваше много повече енергия, отколкото ставането рано и возенето й отнемаха. Паневритмията беше едно обновление за нея. 

Така че вижте какви интересни случаи, какви поразителни примери. Затова наистина много пъти, когато хората играят Паневритмия, преживяват нещо изключително. Дори когато не са запознати с нея, с Учението на Учителя, те моментално правят връзка с природата, с другите приятели на ниво души и целият Космос за тях се одухотворява. 

Още един пример ще ви дам. Играем Паневритимя в Швейцария в един лагер – Швебеналп, център, свързан с Бабаджи, с индуизма (но не Бабаджи от книгата на Йогананда), разположен на един връх в Алпите в чудна местност. Той е висок – над 2500 метра, от там се вижда Юнгфрау. Изумителна красота наистина! Те имат традицията в края на август – началото на септември да правят събор с представители на всички духовни традиции – нещо като фестивал. Организаторът включи и Паневритмията като част от програмата, но малко се съмняваше как ще се приеме от хората, защото почти никой не я знаеше. Освен това Паневритмията изисква голямо пространство – събраха се повече от 100 човека. Имаше даже и технически проблеми – касетофонът не се чуваше добре в това широко пространство. Затова специално за нея инсталираха уредба с високоговорители на една висока, много голяма площадка-ливада – целите Алпи се виждаха от там. Започнахме. Приятели, повярвайте ми, това беше вълнуващо събитие абсолютно за всеки един от нас! Алпите с тези 120 човека в кръг лично на мен много ми напомниха нашите Рилски езера, Бъбрека, големия кръг на Паневритмията, небето отворено, цялото пространство изпълнено с енергия, с присъствие, със светлина. Велика мистерия! Същото стана и в Алпите! Цялото пространство оживя и се изпълни с аурата на Учителя, с аурата на Христос, на Слънчевия Логос. Този приятел, който организираше срещата, беше изключително радостен. Усмихна се и каза: “Голям успех!”. Ето ви още един пример от Швейцария.

Величка: Същият човек покани и наши приятели от Братството и вече няколко години около 10-15 човека български представители ходят на този фестивал.

Леон Москона: Но за първи път изиграхме Паневритмията там през 1991 година.

Бих искал да споделя с вас още едно много вълнуващо събитие, свързано с Паневритмията. 1990 година приятели от Северна Ирландия ме поканиха да им покажа този свещен танц. И не само това – те искаха да я научат толкова добре, че да могат да я показват на другите. Казах им: “Приятели, за тази цел ни трябва най-малко една седмица”. Направихме деветдневна школа – само Паневритмия от сутрин до вечер, но така че който има желание, да я научи до степен да я показва на другите приятели. Участваха две групи – една от Северна Ирландия, от местното население, и другата – от Дъблин, Южна Ирландия, която е съвсем друга страна, но там няма граници. Така се събрахме представители и на двете Ирландии. Играхме и беше много интересно, много вълнуващо. Повечето от участниците, след като завършихме, казваха: “Леон, тези дни са едни от най-щастливите в живота ни!” И наистина беше така – свързани заедно 9 дни, изцяло потопени в мистерията на свещения танц. За толкова малко време (въпреки всичко ние успяхме да научим само първата част) трябваше много богато да се представи Паневритмията: да се играе на различни места, да се показват детайли на отделни упражнения. Беше една деветдневна школа, която ни потопи напълно в Паневритмията. Живеехме с мисълта само за нея! 

Накрая решихме да завършим с Паневритмия точно в 12 часа на един от хълмовете в тази местност, който се счита за историческа забележителност. На това място е имало кралски постройки, съответният владетел е държал заложници от противниците, с които е воювал, когато ги плени. Много интересно място – решихме там да играем. Точно по това време в Ливан имаше двама заложници – единият англичанин, другият от Северна Ирландия. Затова, когато отидохме там, аз казах на другите: “Приятели, нека да направим и една молитва, за да може заложниците да бъдат освободени. Нали играем на този хълм!”. Точно в 12 часа по Гринуич започнахме с молитви, с формули от Учителя: за ученика, “Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина – да бъде благословено името му”, защото след това щяхме да завършим: “Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца”. Направихме и една малка, тайна молитва за заложниците и след това изиграхме Паневритмията. Беше хубаво, беше радостно! Това беше краят на цялата деветдневна Паневритмична школа. На следващия ден се прибрахме в Дъблин и купихме вестник. Огромни заглавия: “Един от заложниците освободен!” Този, който е от Северна Ирландия. Беше голяма история! 

Имаше и други много силни моменти: по време на разговорите ние споделяхме: “Най-сетне Северна и Южна Ирландия да се съберат заедно – дано и мирът дойде”. Не знам дали ще повярвате, обаче от този месец (всичко това може да се проследи исторически – може би не от този ден, но от този месец), в който беше курсът по Паневритмия, започна мирният процес в Северна Ирландия. Все още има проблеми, има трудности, но този процес започна с Паневритимията, най-малкото съвпадна, но нали всичко е от Небето! А знаете ли кой е най-трудният ден в Северна Ирландия? Най-трудният ден е 12 юли. Най-големите драми, най-големите конфронтации стават на 12 юли. Дори президентката на Южна Ирландия за този ден беше поканила деца от Северна Ирландия – искаше нещо да направи, за да се смекчат нещата. Повярвайте ми, сигурен съм – още може би не е дошло времето, но продължавам да мисля с убеденост за това: ако на 12 юли, Деня на Учителя, съзнателно се организира един голям Паневритмичен кръг с представители на двете Ирландии, може би ще се промени колелото на историята и за този район, за да се отвори една нова страница. Давам този пример само като илюстрация за силата и величието на Паневритмията.

Величка: Каква роля е изиграла Паневритмията!

Леон Москона: Наистина! Затова Учителят е казал: “Ако се въведе Паневритмията в българските училища, съдбата на България ще се промени!” Но не се въведе и България преживя национална катастрофа. Вижте каква сила е Паневритмията! От примера с тази деветдневна школа в Ирландия, свързана с импулса за мирния процес, можем да си извадим много интересни изводи и за това, което Учителят е говорил за бъдещето на Паневритмията. Тя може да събере заедно хората от всички религии чрез връзка на ниво души, на ниво приятели, чрез връзка с природата, за да се смени съдбата на света и да се установи царството на хармонията и любовта. Ето, това са най-фините, най-естествените духовни процеси, които са заложени в Паневритимята по толкова вълнуващ и ярък начин!

  

Величка: Обаче ние в момента срещаме отпора на българската църква и сме изправени пред невъзможността да въведем Паневритмията в отделни градове.

 

Леон Москона: В никакъв случай Паневритмията не е проводник на чужди за християнството идеи. Обратното – тя ще събере хората като живи души и тогава всеки ще може да стане още по-ревностен последовател на своето верую в своя духовен свят. Така че Паневритмията е над идеологиите, над църквите, над религиите. Тя е велик духовно-космичен ритъм, тя е връзка между души, което е бъдещето. Учителят казва: "Моето учение не е религия. Философите ще намерят философия в него, поетите - поезия, музикантите - музика, йогите - нова духовна йога."  

В този смисъл трябва да се свърши една фина, приятелска работа с представителите на духовенството – да разберат, може би чрез примери от другите страни, че Паневритмията не е проводник на идеология, а обратното – събира душите. Ето, разказах ви за представителите на тези пет мистични школи, които цял живот спорят. Но в Паневритмията те се събират и това не им пречи да продълвжт своя път. Наистина тя е над идеологията!

Трудно може да се намери някаква форма на духовно общуване, по-подходяща от Паневритмията, която да събере най-различни хора от най-различни възрасти, от най-различни националности, вероизповедания, традиции - да ги събере като истински приятели и да почувстват тази топлота на общуването между живи души, на духовния контакт с природата, със Земята, с първозданните същности на живота!  

 




Home  |  Avatar of Synthesis | the Holy City  | the Messianic Plan 

the Second Coming  |  the Divine Feminine  | the Rainbow Path 

 the Mission | Bibliography | 2012 | Projects | Manifesto | the Action  | Join us 

Ireland | Bulgaria | Update | Links | Contact us   | Events | Site map 




© All Rights Reserved